Споделен живот
- Автор: Пико Джоди
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-954-8657-87-7
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Споделен живот». Краткое содержание книги:
Една житейска драма, която може да сполети всеки. Как ще постъпите, ако сте на мястото на майката, на бащата, на Ана, на Кейт, на адвоката, на съдията?… Джоди Пико, сама изправяла се пред подобна дилема, търси отговори на невъзможни въпроси. Поставя ги и на читателя, изпитва неговите чувства, предизвиква откровеността му, завладява мислите му и създава роман, който разтърсва, но и пречиства човешкото у всеки от нас.
— Ами ти? — попитах.
Той сви рамене.
— Както казах, случва се с всички — облегна лакти на бара и се приближи достатъчно, за да видя черните корени на яркорозовата му коса. — За мен това беше Линдън21.
— Аз също бих скъсала с човек, кръстен на дърво — признах си съчувствено. — Момче или момиче?
Той се подсмихна.
— Няма да ти кажа.
— Защо не беше подходяща за теб?
Севън въздъхна.
— Ами, тя…
— Ха! Каза „тя“!
Той извъртя очи.
— Да, детектив Джулия. Вече ме превърна в персона нон грата за свърталището на гейове. Доволна ли си?
— Не особено.
— Изпратих я до самолета за Нова Зеландия. Зелената й карта изтече. Или това, или трябваше да се оженим.
— Какво й имаше?
— Абсолютно нищо — призна Севън. — Чистеше като вещица, не ми позволяваше да измия и една чиния, слушаше всичко, което имах да й казвам, и беше фурия в леглото. Беше луда по мен и вярваш или не, аз бях подходящият за нея. Всичко беше деветдесет и осем процента идеално.
— А другите два?
— Нямам представа — започна да реди чистите чаши от другата страна на бара. — Нещо не достигаше. Не мога да обясня какво, но не беше наред. И ако помислиш за една връзка като за живо същество, предполагам, че е едно, ако липсващите два процента са, да кажем, някой нокът. Но когато е сърцето, това е съвсем друга бира — обърна се към мен. — Не заплаках, когато се качи на самолета. Живяхме заедно четири години, а когато си тръгна, не изпитах почти нищо.
— Аз пък имах обратния проблем — споделих. — Имах сърцето на връзката, но нямах тяло, в което да го посадя.
— И какво се случи?
— Как мислиш? Всичко рухна.
Иронията на цялата ситуация е, че Камбъл бе привлечен от мен, защото бях различна от останалите в училище „Уийлър“, а аз бях привлечена от него, защото отчаяно исках да се почувствам свързана с някого. Знам, че имаше приказки и погледи, отправени към нас — приятелите му се опитваха да разберат защо си губи времето с момиче като мен. Несъмнено ме смятаха за лесна.
Само че ние не правехме това, което си мислеха. Срещахме се след училище в гробището. Понякога си рецитирахме стихове. Веднъж се опитахме да проведем цял разговор без буквата „С“. Седяхме, опрели гръб до гръб, и се опитвахме да прочетем мислите си — преструвахме се на ясновидци, когато логичното бе, че цялото му съзнание е изпълнено с мен и моето — с него.
Обичах мириса му, когато наведеше глава към мен, за да чуе какво казвам — като слънце, погалило коричката на домат или сапун, съхнещ на бронята на кола. Обичах усещането на ръката му по гръбнака си. Обичах.
— А какво ще стане, ако — попитах една нощ и откраднах дъха от устните му, — ако го направим?
Той лежеше по гръб и наблюдаваше как луната се люшка напред-назад в люлка от звезди. Едната му ръка беше преметната над главата, а другата ме притискаше към гърдите му.
— Какво да направим?
Не отговорих, просто се надигнах на лакът и го целунах толкова силно, че земята поддаде.
— О — промълви Камбъл с дрезгав глас, — това.
— Правил ли си го някога? — попитах.
В отговор просто се ухили. Помислих си, че вероятно е чукал Мъфи, Бъфи или Пъфи, или и трите наведнъж на игрището за бейзбол в „Уийлър“, или след някое парти у някого от тях, докато и двамата все още са миришели на бърбъна на татенцето. Зачудих се защо не се опитва да преспи с мен. Предположих, че е защото не съм Мъфи, Бъфи или Пъфи, а само Джулия Романо, което означаваше, че не съм достатъчно добра.
— Не искаш ли? — попитах.
Беше един от миговете, в които знаех, че не водим подходящия разговор. Нямах представа какво да кажа, защото никога не бях прекосявала точно този мост между мисъл и действие, затова притиснах ръка към голямата издутина в дънките му. Той се отдръпна от мен.
— Джуъл, не искам да си мислиш, че съм тук заради това.
Нека ви обясня следното: срещнете ли самотник, каквото и да ви разправя, той не е такъв, защото много обича самотата. Такъв е, защото се е опитвал да се слее със света, а хората са продължили да го разочароват.
21
Липа (англ.) — бел.прев.