Споделен живот
- Автор: Пико Джоди
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-954-8657-87-7
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Споделен живот». Краткое содержание книги:
Една житейска драма, която може да сполети всеки. Как ще постъпите, ако сте на мястото на майката, на бащата, на Ана, на Кейт, на адвоката, на съдията?… Джоди Пико, сама изправяла се пред подобна дилема, търси отговори на невъзможни въпроси. Поставя ги и на читателя, изпитва неговите чувства, предизвиква откровеността му, завладява мислите му и създава роман, който разтърсва, но и пречиства човешкото у всеки от нас.
— Можете да си съставите мнение за Джес в първите трийсет секунди след срещата. Прави доста лоши неща, които не трябва.
— Имаш предвид наркотици, алкохол?
— Продължавайте — окуражава ме Кейт.
— Трудно ли е за семейството ви да се справи?
— Ами, да, всъщност не мисля, че го прави нарочно. Това е начинът, по който ги кара да го забележат, разбирате ли? Имам предвид, представете си как бихте се чувствали, ако бяхте катерица, която живее в клетката на слоновете в зоологическата градина. Дали някой ще отиде там и ще каже: „Хей, погледнете тази катерица!“ Не, защото има нещо много по-голямо, което хората забелязват най-напред. — Кейт прокарва пръсти нагоре-надолу по една от тръбите, които стърчат от гърдите й. — Понякога краде неща от магазините, друг път се напива. Миналата година направи един номер с антракс. Такива ми ти работи върши Джес.
— А Ана?
Кейт започва да нагъва одеялото над скута си.
— Имаше една година, когато всеки празник — имам предвид, дори Деня на загиналите във войните — бях в болницата. Не беше нарочно, разбира се, но така се случи. Сложихме елха в стаята ми за Нова година, търсихме великденски яйца в закусвалнята и молихме за почерпка на Хелоуин в ортопедичното отделение. Ана беше шестгодишна и изпадна в страхотен гняв, защото не й позволиха да донесе фойерверки за Четвърти юли — всички тези кислородни палатки — Кейт ме поглежда. — Тя избяга. Не че отиде далеч или нещо подобно — мисля, че стигна само до фоайето, преди да я хвана. Щяла да си намери друго семейство, така ми обяви. Както казах, беше само на шест и никой не го прие на сериозно. Но аз се чудех какво ли щеше да бъде, ако бях нормална, затова напълно разбирах защо и тя се пита същото.
— Когато не си болна, с Ана разбирате ли се?
— Предполагам, като всички останали сестри сме. Караме се кой компактдиск да пуснем, говорим си за симпатични момчета, крадем си лака за нокти. Тя ми рови в нещата и аз викам; аз бъркам в нейните и тя опищява къщата. Понякога е страхотна. А друг път ми се иска да не се беше раждала.
Звучи толкова познато, че се ухилвам.
— Имам сестра близначка. Всеки път, когато го казвах, майка ми ме питаше дали наистина мога да си представя да съм единствено дете.
— А можехте ли?
Разсмивам се.
— О… определено имаше случаи, когато можех да си представя живота без нея.
Кейт дори не се усмихва.
— Разбирате ли — признава ми тя, — при нас сестра ми е тази, която винаги е трябвало да си представя живота без мен.
Сара
1996 г.
На осем години Кейт е дълга плетеница от ръце и крака, нещо, което прилича повече на същество, изтъкано от светлина и чистачки за лула, отколкото на момиченце. Надниквам в стаята й за трети път тази сутрин и я намирам облечена в още една различна дреха — рокля, бяла на червени черешки.
— Ще закъснееш за собствения си рожден ден — подканям я.
Кейт се бори с горнището, но накрая съблича роклята.
— Приличам на мелба.
— На този свят има и по-лоши неща от това — изтъквам.
— Ако беше на мое място, коя пола щеше да облечеш — розовата или раираната?
Поглеждам двете купчинки на пода.
— Розовата.
— Райетата не ти ли харесват?
— Тогава облечи нея.
— Ще сложа черешките — решава и се обръща да вземе роклята. На задната част на бедрото й има синина, голяма колкото половин долар, черешка, която е оставила отпечатък през плата.
— Кейт — питам, — какво е това?
Тя се извива и поглежда към мястото, което й соча.
— Сигурно съм се ударила.
От пет години Кейт е в ремисия. Отначало, макар че трансплантът сякаш работеше, не спирах да чакам някой да ми заяви, че е станала грешка. Когато Кейт се оплака, че я болят краката, мигновено я заведох при доктор Чанс, убедена, че болестта се завръща, за да установя, че маратонките са й станали малки. Когато паднеше, вместо да целуна удареното, я питах дали всичко с плателетите й е наред.
Синината се получава, когато има кървене на тъканите под кожата. Обикновено — но невинаги — е вследствие на травма.
Споменах ли, че изминаха цели пет години?
Ана подава глава в стаята.
— Татко казва, че току-що е пристигнала първата кола и не го е грижа дали Кейт ще слезе долу, облечена в чувал. Какво е чувал?
Кейт навлича роклята през главата си, вдига подгъва и потрива синината.