Споделен живот

— Снощи е имало пожар, а? — казва тя и подушва въздуха.

Брайън прекосява кухнята и я прегръща.

— И то голям.

— Подпалвачът ли?

— Не вярвам. Онзи избира празни сгради, а в тази живееше дете.

— Което си спасил — предполага Ана.

— Правилно — хвърля ми поглед. — Помислих си, че може да закарам Джулия до болницата. Искаш ли да дойдеш?

Тя поглежда надолу към купичката си.

— Не знам.

— Хей — хваща я Брайън за брадичката и я повдига. — Никой няма да ти попречи да видиш Кейт.

— Да, но и никой няма да примре от радост, че съм там — отвръща тя.

Телефонът иззвънява и Брайън го вдига. За миг се заслушва, а после се усмихва.

— Страхотно. Наистина е страхотно. Да, разбира се, че ще дойда — подава телефона на Ана. — Майка ти иска да говори с теб — казва й и се извинява, че отива да се преоблече.

Ана се поколебава, а после ръката й се свива около слушалката. Раменете й се превиват, сякаш ограждат кабинка лично пространство.

— Ало? — обажда се тя, а сетне с тих глас пита: — Наистина ли? Така ли?

След секунди затваря. Сяда, изяжда още една лъжица от закуската си и бутва купичката настрани.

— Майка ти ли беше? — питам и сядам срещу нея.

— Да. Кейт се е събудила.

— Добра новина.

— Да, предполагам, че е така.

Слагам лакти на масата.

— Защо да не е?

Не отвръща на въпроса ми.

— Попитала е къде съм.

— Майка ти ли?

— Кейт.

— Говорила ли си с нея за делото, Ана?

Не ми обръща внимание, грабва кутията от зърнената закуска и започва да навива найлоновата торбичка.

— Развалени са — установява. — Никой никога не изпуска всичкия въздух, нито пък затваря кутията като хората.

— Изобщо някой казал ли е на Кейт какво става?

Ана натиска капака на кутията, за да вкара крайната ивица на мястото й, но не успява.

— Дори не обичам „Голдън Грейъмс“.

При повторния й опит кутията пада от ръцете й и съдържанието й се разпилява по пода.

— Ооох! — извиква, запълзява под масата и се опитва да събере разпиляното с ръце.

Прикляквам на пода до нея и я наблюдавам как тъпче закуската с шепи обратно в кутията. Внимава да не поглежда към мен.

— Винаги можем да купим на Кейт допълнително, преди да се е прибрала — отбелязвам внимателно.

Ана спира да събира и се изправя. Без булото на тази тайна изглежда много по-млада.

— Джулия? Ами ако ме мрази?

Прибирам кичур коса зад ухото й.

— Ами ако не те мрази?