Споделен живот

Произнасят думата — „релапс“ — така, сякаш казват „рожден ден“ или „краен срок за плащане на данъка“. Все едно е нещо, което се случва толкова редовно, та се превръща в част от вътрешния ти календар, независимо дали го искаш или не.

Доктор Чанс ни е обяснил, че това е един от най-големите дебати за онколозите: да поправиш ли колело, което не е счупено, или да изчакаш, докато количката се срути? Препоръчва да подложим Кейт на лечение с изцяло трансретинолова киселина. Оказва се, че това е хапче наполовината на палеца ми, в общи линии, откраднато от древни китайски лекари, които го използват от години. За разлика от химиотерапията, която убива всичко по пътя си, изцяло трансретиноловата киселина спомага за развиването на гените, които са се преплели… и пречи на отклоненията да продължат да се развиват.

Според доктор Чанс въпросното лечение може да помогне на Кейт да премине отново в ремисия.

Но пък може и да развие устойчивост към него.

— Мамо?

Джес влиза в дневната, където седя на дивана. От часове не съм помръдвала. Изглежда, не мога да се заставя да стана и да направя, което и да било от нещата, които обикновено върша, защото какъв е смисълът да приготвям обяд за училище, да кърпя панталони или дори да платя сметката за отопление?

— Мамо — повтаря Джес. — Нали не си забравила?

Поглеждам го така, сякаш ми говори на китайски.

— Какво?

— Обеща да ми купиш нови шпайкове, след като се върнем от ортодонта. Обеща.

Да, така е. Футболът започва след два дни, а старите шпайкове на Джес са му малки. Но не знам дали ще мога да се завлека при ортодонта, където администраторката ще се усмихне на Кейт и както винаги ще ми каже колко красиви деца имам. А в самата мисъл да отида в „Спортс Ауторити“ да купувам шпайкове, има нещо, което ми се струва направо гнусно.

— Няма да ходим при ортодонта — отговарям.

— Супер! — усмихва се той и среброто в устата му блесва. — Може ли просто да отидем за шпайковете?

— Сега не е моментът.

— Но…

— Джес, просто млъкни.

— Не мога да играя без нови обувки. А и ти дори не правиш нищо. Просто седиш тук.

— Сестра ти — подхващам с равен тон — е невероятно болна. Съжалявам, ако това пречи на часа ти при зъболекаря или на плановете ти да си купиш шпайкове. Но точно сега тези неща не са толкова важни в стълбицата на приоритетите. Човек би си помислил, че след като си на десет, може да си пораснал достатъчно, за да осъзнаеш, че светът невинаги се върти около теб.

Джес поглежда през прозореца, където Кейт седи на клона на един дъб и учи Ана да се катери.

— Да, точно така, болна е — заявява той. — Защо ти не пораснеш? Защо не проумееш, че светът не се върти около нея?