Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
А ето че сега вървеше ръка за ръка с толкова страхотен мъж, че минувачите — и жените, и мъжете — се обръщаха след тях. Беше на среща, която, трябваше да признае, вероятно щеше да свърши в известен гей бар. При това с човек, който я бе познавал в миналото и сега я приемаше такава, каквато е.
Нещата със сигурност бяха започнали да се подреждат.
— Имам нужда от още една пластинка против паника — каза Сандра на доктор Лий. — Този път в лявото ми ухо.
— Госпожице Вандерслайс, не става така. Съществува само една-единствена точка на тревожността и ние я намерихме. Уверявам ви, че и тази действа ефективно.
— Съгласна съм, че усещам разлика — нетърпеливо възрази тя. — Точно затова искам още една. Защото все още не съм постигнала крайния резултат, нали разбирате? Но съм убедена, че с втората процедура ще успея да се прехвърля над ръба. — Ще ме направи отново нормална, отбеляза мислено, но не можеше да изрече на глас нещо толкова патетично.
Доктор Лий я изгледа със съмнение и Сандра си спомни зеленикавата си коса. Налагаше ли се да обяснява? Не. Сигурно в практиката си се бе натъквал на много по-чудновати неща.
— Госпожице Вандерслайс, щом така и така сте дошли, бихме могли да направим още един сеанс акупунктура, но пластината засега действа перфектно.
Тя кимна:
— Добре, разбирам. Просто съм толкова възхитена от начина, по който ми се отрази, че ми се иска още една.
Лекарят й се усмихна любезно.
— И ще се чувствате все по-добре.
Той започна поредния терапевтичен сеанс акупунктура, а Сандра мислено отбеляза, че очаква следващия разговор с доктор Ратнър с нетърпение. Беше изминало много, много време, откакто не бе имала нещо хубаво за споделяне през дългия си лечебен период. И ето че най-сетне се беше появило.
Глава 12.
За щастие, когато Джос откри разкъсана опаковка от презерватив под един от шкафовете в кухнята, беше сама.
Какво правеше тя там, имаше солидно оправдание — както винаги, Дийна Оливър бе оставила всички мръсни съдове в мивката с подробни, старателни инструкции как да бъде ръчно измит всеки един от тях, затова, когато изпусна една сребърна лъжичка за горчица, трябваше да се наведе да я извади, без да има и най-малка представа на каква улика ще се натъкне.
Мисълта, че това може да има нещо общо с Мери Мейдс, която идваше да чисти два пъти седмично, беше толкова абсурдна, че я отхвърли в момента, в който й хрумна. От момчетата беше разбрала, че Кърт Оливър си е направил вазектомия. Тъй като не беше и тя, налагаше се един-единствен възможен извод: Дийна Оливър си имаше любовник.
И когато бе проявила небрежността да остави доказателство за това под собственото си легло или в джипа, за което говореха тигровите прашки, бе предприела най-ефективната защита, нападайки детегледачката. Право в лицето. Ей така, за всеки случай.
Нямаше представа дали Кърт Оливър ги бе открил, но ако беше, ненатрапчивият, но все пак смътно заплашителен господар на дома със сигурност си бе помислил, че Джос се забавлява с някого в къщата, докато семейството не си е у дома. Вероятно бе решил, че и тигровите прашки бяха нейни.
В ситуацията имаше нещо срамно.
Но наред с останалите унизителни аспекти в работата й, този не й даваше възможност да прекрати по-лесно договора. Да бъде уволнена, означаваше, че срещу нея ще бъде заведено дело, както ясно й даде да разбере Дийна, което пък подсказваше, че каквато и да е причината, резултатът щеше да е един и същ.
Беше притисната до стената.
И с всяка своя постъпка Дийна Оливър я караше да осъзнава все по-ясно този неприятен факт.
— Не искам да разговаряш с приятелите ми. За тях е много досадно да отделят време, за да бъдат любезни с прислугата — скара й се Дийна един ден, след като майка на приятел на Колин, довела го за помпозното празненство по случай рождения му ден, я бе попитала къде е тоалетната.
— Би ли взела дрехите на Кърт от химическо чистене? Не мога да намеря квитанцията, но не се притеснявай, там винаги знаят кои са неговите. — В крайна сметка се оказа, че персоналът невинаги знае кои са дрехите на господин Оливър, нито пък кой е той всъщност, така че след шестото обаждане до Дийна най-сетне откриха кафявия костюм на „Армани“… само дето не беше кафяв костюм на „Армани“, а сиво сако на „Прада“.