Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
— Ако обичате, последвайте ме долу — добави той. — Време е за първия ви урок.
Открай време един факт относно магията, описана в книгите, озадачаваше Куентин — всичко изглеждаше прекалено лесно. Споменаваха се белобради старци с чела, сбърчени от усилието да се съсредоточат, дебели томчета, съдържащи мистериозни знания, и какво ли още не. Всъщност, когато човек наизустеше заклинанието (или в краен случай го прочетеше от дадената книга), той започваше да събира чудодейни билки, да размахва жезъла, да смесва отвари и да изрича думите, отприщващи неведомите сили. Беше като да правиш салата или да сглобяваш мебели от хипермаркет — просто още едно умение, което се придобива. Разбира се, овладяването му изискваше усилия и време, но в сравнение с висшата математика или свиренето на обой това изглеждаше направо фасулско. Излизаше, че всеки малоумен може да прави магии.
Куентин изпита перверзно облекчение, като разбра, че се изисква много повече. Безусловно притежаването на талант беше задължително условие, но по-важно беше да се трудиш неуморно. Всяка магия се пригаждаше и променяше по стотици начини в зависимост от предходните Обстоятелства (в "Брейкбилс" винаги пишеха тази дума с главна буква), при които е била направена. Въпросните Обстоятелства бяха най-разнообразни: магията беше сложен инструмент, който се настройваше много фино спрямо конкретния контекст. Куентин беше наизустил безброй таблици и диаграми, свързани с Главните Обстоятелства и начина, по който въздействаха на дадено заклинание. Наложило му се беше да назубри и стотиците заключения и изключения от правилата. Донякъде магията приличаше на говорим език. И също като при говоримия език учебниците и преподавателите я представяха за стройна система (за да улеснят усвояването й), но всъщност тя беше сложна, хаотична и органична. Подчиняваше се на правилата само доколкото й бяха изгодни, затова съществуваха безброй изключения и вариации. Изключенията бяха отбелязани с куп звездички, кръстчета и други странни представители на типографската фауна, подканващи читателя да се запознае с бележките под линия, запълващи белите полета на справочниците по магия.
Маяковски възнамеряваше да накара пленниците си не само да наизустят всички тези подробности, ами да ги осмислят и да могат да ги прилагат. Обясни им, че най-великите магьосници притежават талант, но в същото време и необикновена мисловна машина с деликатни и взаимосвързани механизми, необходими за лесен достъп и управление на огромния поток от информация.
Първия следобед Куентин очакваше да присъства на лекция, само че Маяковски не им преподаде урок, а им отне способността да говорят. После показа на всеки някакво малко помещение със зарешетено прозорче и каменни стени, напомнящо монашеска килия, в което имаше само един стол и квадратна дървена маса. На едната стена с болтове беше прикрепена полица, отрупана със справочници по магия.
— Седни — нареди той на Куентин, когато дойде и неговият ред. Момчето се подчини. Рижавият постави пред него чук, дървено трупче, кутия с гвоздеи, лист хартия и книжка, подвързана с паус. Почука с пръст по хартията и обясни: — Льограновата магия с чука. Знаеш ли я?
Всички я знаеха. Обикновено преподавателите я използваха с дидактична цел. Теоретично беше много лесна — идеята беше само с един удар на чука целият гвоздей да се забие в дървото, като осъществяването изискваше изключителна прецизност. Съществуваха буквално хиляди варианти, зависещи от Обстоятелствата.
Маяковски посочи тънкото книжле:
— На всяка страница в това томче е описана комбинация от различни обстоятелства. Различни! Ясно ли е? Място, атмосферно време, звезди, сезон… сам ще се убедиш. Прелистваш страниците, правиш магията според Обстоятелствата и забиваш гвоздейче. Много полезно упражнение.
Куентин забеляза, че руският акцент на преподавателя вече беше по-силен. Освен това рижавият вмъкваше в речта си и думи от родния си език. Той изчака Маяковски да излезе и едва тогава отвори книгата. Някой, който явно не бе притежавал бог знае какво въображение, беше написал на първата страница "НАДЕЖДА ВСЯКА ТУКА ОСТАВЕТЕ". Куентин подозираше, че преподавателят е видял надписа, но нарочно не го е заличил.
Не след дълго той владееше Льограновата магия с чука по-добре, отколкото му се искаше да владее която и да е магия. След всяка страница Обстоятелствата, описани в книжката, ставаха все по-екзотични и невероятни — денем и нощем, зиме и лете, на планински върхове или на хиляди метри под земната повърхност. Направи я според Обстоятелствата под вода и на повърхността на Луната. После по време на снежна буря на остров Мангарева, каквато никога нямаше да се разрази там, защото островът се намираше в южната част на Тихия океан. Направи я в ролята на мъж, на жена и веднъж — на хермафродит. Направи я гневно, после с противоречиви чувства и накрая с горчиво съжаление.