Хроники на звеното

- И аз се радвам - потвърди не без ирония Пешо, стана, взе голяма пръчка и я хвърли надолу по поляната.

Немската овчарка се изстреля със скоростта на мълния.

- Толкова добре се справяш, че съм ти подготвил едно малко подаръче. - Старецът бръкна в джоба си и подаде на Петър един плик. - Заповядай, моето момче.

- Благодаря. Какво е това?

- Сметка в швейцарска банка, три милиона франка, за теб са, бонус за добре свършена работа. Тировете се движат като по часовник, партиите казаха, че си изряден в плащанията, вдигнал си оборотите от дрогата, алкохола, цигарите и оръжията два пъти... Ние винаги възнаграждаваме успеха, както и винаги наказваме провала.

Петър кимна и взе плика. „Много ясно бе, пич, много ясно, моите хора не са малоумни културяги, пристрастени към белите писти, а са умни и способни, нормално е да са по-добре нещата.“ Не каза нищо, сгъна плика и го прибра в страничния джоб на широките си бермуди. Дрехите му винаги контрастираха на костюмите на Никита. Така си седяха всеки път на пейката и понякога хората ги заглеждаха - добре облеченият възрастен господин и набитият младеж в ярки и широки улични дрехи. Приличаха на дядо и внук и никой дори и не подозираше, че това всъщност са най-влиятелният човек в България и най-мощният престъпен бос, който през последните няколко години беше превзел не само Мордор, но вече имаше клонове в почти всички градове или поне в тези, с които си струваше човек да се занимава.

Никита поседя още десетина минути и му разказа накратко история от истинската биография на един от най-изявените лидери на демократичните сили. Петър едвам се сдържа да не повърне, дори той беше повярвал на този човек и беше гласувал за него. Еби му майката, май всичко в тази държава е менте, даже и демокрацията! Отврат!