Където злото властва

В очакване на обаждането Сингсакер приседна на една пейка до изкуственото езеро, украсено с издължени, вдъхновени от Гауди[25], метални скулптури, сред които имаше риба и балерина. Общото за всички тях бе едно, а именно че при всяка скулптура течеше или пръскаше отнякъде вода. Като цяло тази скулптурна група го нервираше. Единствено рибата изхвърляше мощна струя вертикално нагоре, но бе поставена в края на фонтана и общата композиция изглеждаше асиметрична. Той можеше да се закълне, че точно така е замислено, но като полицай това го измъчваше, защото не бе в добри отношения с асиметрията.

Докато седеше там, се сети за Книгата на Юхан. Интересна бе тази случка с онзи колекционер. Налице бяха всичките елементи за хубава история с призраци - старо гробище, проклятие, книга със загадъчни афоризми. „А сега изглежда, че онзи колекционер е казал истината” -помисли си с ирония той. Наистина, книгата бе взета от Фосен преди почти двадесет години, но бе възможно проклятието да се е пробудило едва сега. Усети, че се усмихва накриво. Малко „Червен Олборг” нямаше да му навреди.

Погледна часовника си и разбра, че е късно за отскачане до монополията[26]. По този начин следващата сутрин бе провалена напълно. Разследването го бе завладяло изцяло. Защо точно Гюн Брита Дале? Защо бяха одрали кожата й? Защо точно в книгохранилището? Опита да убеди себе си, че убийството си е убийство и разследването трябва да се води винаги по един и същи начин. Намират се улики, анализират се, разпитват се свидетели и евентуални заподозрени, събират се всичките парченца на мозайката и в края на краищата се получава ясна картина. Само че в този случай се появяваха такива парченца, каквито никога не бе виждал преди. Като че ли имаше кандидат за убиеца, който преди бе заподозрян, че е убил собствената си жена, а в този случай се бе намирал близо до местопрестъплението по времето, през което е било извършено убийството. Защо обаче престъпник, представил се предишния път като виртуоз по замитането на следи, сега бе оставил толкова много мръсотия на местопрестъплението? Имаше улики с органичен произход и отпечатъци от пръсти. Освен това предишния път Ватен бе имал алиби, което те така и не бяха успели да разбият. А сега той сам свидетелстваше за присъствието си едва ли не на местопрестъплението веднага след убийството и дори не се опитваше да представи нещо, което поне малко да напомняше на правдоподобно обяснение. Ако се погледнеше обективно, за хипотеза, съгласно която двете престъпления, свързани с името на Ватен, са извършени от един и същи човек, нямаше никакви доказателства. Налице бяха два напълно различни подхода. И кой от двата принадлежеше всъщност на Ватен?