Небесносини грехове

- Защо разочарован?

- Че не съм бил поканен.

- Имаш късмет, че в момента караш.

Той се ухили, но този път не извърна поглед от пътя.

- Защо мислиш го казах, докато карам? - Той намали скоростта. - Разбирам какво си имал предвид под „няма да го пропуснеш".

Насочих вниманието си от Джейсън към пътя. Полицейски коли, маркирани и немаркирани, бяха навсякъде. Две коли на Бърза помощ бяха паркирани отстрани на пътя, което блокираше движението. Ако бяхме възнамерявали да продължим нататък, щеше да ни се наложи да намерим друг път. Но, за наш късмет, спирахме тук.

Джейсън отби джипа, оставяйки го върху тревата в безполезен опит да остави малко място за някой друг, който би могъл да дойде след нас.

Униформен полицай се запъти към нас още преди Джейсън да е загасил двигателя. Извадих значката си от джоба на сакото. Аз, Анита Блейк, екзекутор на вампири, технически бях федерален шериф. Всички ловци на вампири, които към настоящия момент имаха разрешително за територията на някой щат в САЩ, получиха статут на федерални, при условие, че отговаряха на изискванията за стрелкови умения. Аз отговарях и сега бях към федералните. В окръг Вашингтон продължаваха да спорят дали можеха да ни дадат нещо повече от оскъдната заплата, която всеки щат ни плащаше, за да убиваме, която не беше достатъчна, за да можем да си позволим това да е постоянната ни работа. От друга страна, за късмет вампирите не бяха излезли чак толкова от контрол, че всеки щат да се нуждае от ловец на вампири на пълно работно време.

Не получавах повече пари, така че защо исках значката? Защото това означаваше, че мога да преследвам вампири, или други свръхестествени типове, и да пресичам границите на съответния щат, при различна законова юрисдикция, и да не искам разрешение от никого.

Също така нямаше да бъда обвинявана в убийство, ако убиех вампир от погрешната страна на щатска граница, където нямах лиценз.

Но за мен, Ловецът на вампири, имаше допълнителна полза от значката. Нямаше нужда да се осланям на приятелите си полицията, да ме вкарат на местропрестъплението.

Не познавах униформения полицай, който щеше да почука по прозореца на джипа, но това нямаше значение. Той не можеше да ми попречи да отида на местопрестъплението. Бях федерален шериф - можех да си завра носа във всяко местопрестъпление, свързано със свръхестественото, в което исках. Един истински федерален шериф би могъл да се натрапи във всяко разследване, и технически значката ми не показваше, че съм свързана със свърхестествените престъпления, но си знам границите. Разбирам от чудовища и от свързаните с тях престъпления. Не съм нормално ченге. Това, в което съм добра - съм много добра, но това, от което не разбирам - не разбирам въобще.

Отдалечат ли ме от чудовищата, не съм сигурна от каква полза ще бъда.

Бях излязла от джипа и показвах значката си, още преди униформеният да стигне до нас.

Той ме прецени с поглед, по начина, по който мъжете го правят от обувките до лицето - в този ред. Всеки мъж, който започва от краката ми и тогава продължава нагоре, в общи линии губи всякакъв шанс да ме впечатли.