Японският любовник

– Можеше да избереш по-свястно място, Алма.

– Не ми трябва нищо повече. Липсва ми само камината през зимата. Обичам да гледам огъня, напомня ми за морското вълнение.

– Познавам една вдовица, прекарала последните шест години по круизи. Щом корабът хвърлел котва в последното пристанище, близките ѝ връчвали билет за следващото околосветско пътешествие.

– Как на сина ми и снаха ми не им е хрумнало такова решение? – засмя се тя.

– Предимството е, че ако умреш в открито море, капитанът изхвърля трупа през борда и семейството ти си спестява разноските по погребението – добави Лени.

– Тук ми е добре, Лени. Откривам коя съм, след като съм свалила труфилата и доспехите си; това е доста бавен, но много полезен процес. Всеки би трябвало да го направи в края на живота си. Ако бях дисциплинирана, щях да се опитам да изпреваря внука си и сама да напиша мемоарите си. Разполагам с време, свобода и тишина, каквито никога не съм имала в предишния си объркан живот. Готвя се да умирам.

– Имаш много време дотогава, Алма. Изглеждаш великолепно.

– Благодаря. Сигурно е заради любовта.

– Любовта ли?

– Да речем, че си имам някого. Ти знаеш кого имам предвид: Ичимей.

– Невероятно! От колко години сте заедно?

– Чакай да пресметна… Обичам го, откакто двамата бяхме някъде към осемгодишни, но сме любовници от петдесет и осем години, от 1955 година, с няколко продължителни прекъсвания.

– Защо се омъжи за Натаниел? – попита я Лени.

– Защото той пожела да ме закриля, а в този момент се нуждаех от закрилата му. Спомни си колко благороден беше. Нат ми помогна да разбера, че съществуват сили, по-могъщи от моята воля, сили, по-могъщи дори от любовта.

– Бих искал да се запозная с Ичимей, Алма. Викни ме, когато дойде да те види.

– Ние все още го пазим в тайна – отвърна тя и се изчерви.

– Защо? Твоето семейство би го разбрало.

– Не заради моето, а заради семейството на Ичимей. От уважение към жена му, децата и внуците му.

– След толкова години жена му със сигурност знае, Алма.

– Никога не го е показвала. Не искам да я наранявам, Ичимей не би ми го простил. А и това си има своите предимства.

– Какви?

– Първо, никога не се е налагало да се борим с домашни неуредици, с деца, пари и цял куп други трудности, с които се сблъскват семейните двойки. Срещаме се само за да се любим. Освен това, Лени, една тайна връзка следва да бъде защитавана, тя е уязвима и ценна. Ти го знаеш по-добре от всички.

– Родили сме се е половин век закъснение, Алма. Двамата сме специалисти по забранени връзки.

– С Ичимей имахме една възможност, когато бяхме много млади, но аз не се осмелих. Не можах да се откажа от сигурността и останах закотвена в условностите. Беше през петдесетте години, светът беше съвършено различен. Помниш ли?