Един от Първа дивизия (Спомени на участник)

Лазаретът се командуваше от доктор Борис Каролев. Общителен, разказвателен, развеселителен, лекар-строевак, кавалер на ордена за Храброст, полковият ни лекар бе обичан от всички. Може би някой да не бе много доволен от него. Но лазаретът е за болни. „Ако до довечера не си отидете доброволно, що донеса на командира.“ Имахме и такъв куриоз! Но това се случи именно с най-големия ни куриоз! А какви куриози имахме!

Първият случай озадачи осезателно доктора. Дори московските камбани, които са услаждали с московските баришни15 московските му дни и нощи, не можеха да го успокоят. Какъв е тоя случай?

Но на следните дни нови и нови случаи. И то не само засягащи висшите сфери, а и простия народ. От рота в рота по няколко епидемични. Дишай дълбоко, с… С…! Серсем? А! Не, това бе специалитет на нашия славен лекар! За него специалитет, за нас — полкова тайна! Славни изрази от славни времена. От онова усилно, героично, от Великото време!

Докторът се затвори в залата на библиотеката на местната медицинска академия и прелиствайки тежките томове и издухвайки дебелия пласт прах, затвори и книгите, и вратата.

Доклад до Международния медицински съвет. Да, по време на войната!

До днес медицината познаваше само три случая малария — третата, най-тежката, опасната — малария терциана. Аз открих истински най-опасната, епидемичната, четвъртата, последната — малария клинчариана!

Но медицината бе безпомощна. Славният ни доктор се замисли дълбоко, откри и извика: „Еврика!“

И лазаретът, който бе извън, се премести в обсега на неприятелските далекобойни оръдия. Още същата нощ всички заразени от тая четвърта, епидемична и симпатична, но не смъртоносна и плодоносна малария се излекуваха.

Ето как с идеята на полковия ни лекар санитарния подполковник Борис Каролев и със съдействието на противника ротите се попълниха.

До него бе санитарният поручик Андрей Коев, който за голямо съжаление скоро ни напусна. Но кой ни е виновен, когато никой вече не му правеше тоя тъй европейски алъш-вериш!

Коев се отличаваше не само с добротата и благородството си, но и с интелигентността и най-коректното си към всички държане. Между нас бе като европеец. В Румъния за кратко време стана най-известният в дивизията. И не само известен, но и популярен.

Войната опроверга много истини и неистини. Сега опровергаваше една мъдрост на Оскар Уайлд: „Всичко популярно е негодно.“ А доктор Коев стана популярен, без да престане да бъде годен!

Преди още да чака някой да се съгласи с него, в друга своя мисъл Уайлд сам се опровергаваше. Но ако би дошъл в Перишори седемнадесет години след смъртта си, би се опровергал не в друга, а в тая си именно мисъл.

Строевите от цялата дивизия знаеха що представлява полкът на Хараламби Тошков. Но нестроевите? Тяхната чувствителност е по-друга. И понеже тя бе засегната, и за тях нашият полк стана и то много голямо нещо.