Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
Един от Първа дивизия (Спомени на участник) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Един от Първа дивизия (Спомени на участник)

Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:

„Един от Първа дивизия“ е главният труд на писателя Георги Ст. Георгиев, тя описва спомените му от фронтовете на Първата световна война. Книгата е подробен разказ за бойния път на 41-ви полк на Първа пехотна софийска дивизия станала известна като Желязната дивизия. Някои историографи смятат, че това е „най-блестящата книга за Първата световна война“.
1 ... 64 65 66 67 68 69 70 71 72 ... 97
Перейти на страницу:

Ако всички думи си приличат…

Всеки ден противникът ни пращаше горещи поздрави. Изпращаше ги с френски изрази и френски пожелания. Нито едно не стигна до мен. Да съжалявам ли?

И можех ли да предполагам, че ако не лично до мен — до другар, с когото бях в една рота, макар той да бе вече картечник, ще почнат да достигат от вътрешността поздрави от също копнееща, макар не само непозната, но и тъй своя в себе си душа?

Един ден командирът на втора картечна отваря получения чрез ротата полагаем му се пакет тютюн. Отваря и в него малка бележка: „На непознатия герой — поздрав от А. Б. от В.“

Картечникът отговаря любезно, благодари с няколко думи. Кореспонденцията е приключена.

Но ето за негова изненада през същото това първо наше лято на Южния фронт от същата госпожица се получава вече писмо.

Приветливий г-н П.

През дивна юлска утрин, всред красива в…ка природа получавам тъй миловидната ви картичка. Навярно сте се почудили на това, което сте получили, и кой знае какви илюзии сте правили, затова Ви пиша. Но то бе фактичен момент. Не помня кога бе това, преди няколко седмици, аз с няколко момичета от нашата улица… квартал, които обработват в заведението хубави папироси за г-дата там на юг, с веселост дращихме листчета, за да ги слагаме в пакетите… и драснала съм мисля и аз няколко такива… и забравила съм…

И не съм се излъгала… на висока почва са попаднали…

Но тъмно ми е да зная на какъв господин пиша — кавалер или семеен.

Сюжет от непознати привети.

В… 1917 год.
Г-ца А. Б.

Женен, нежелаещ да праща и получава писма от подобен макар и женски род, ротният предава писмото на един от офицерите си, на другаря ни Пенчо. На каква висока почва попадна то! Отговаря и се завързва кореспонденция.

Жалко, че от десетината писма са запазени само тия четири. Добре че и от тях има следа.

Не знаейки как ще погледне, попитах Пенча би ли имал против, ако поставя името и презимето му.

— Разбира се, не се стеснявай и… благодаря за деликатността. Да има поне с какво, когато остареем, да се посмеем.

Пенчо се надява да остарее! Ами не виждаш ли, че старостта почва да хлопа? (Добре че дъската не хлопа!)

Аз, дето се казва, четиридесет. Ти, доколкото ми служи още лошата ми памет, бе пет пред мен. Значи след пет ще бъдеш на петдесет! Каква по-голяма старост бе, Пенчо!

Но утешете се всички. Няма стари хора, има стари галоши. Стари галоши и езици лоши. Ето второто писмо:

Доблестния офицер г-н Будевски.

Нек живей!!!

Навъсена: Августна: утрин.

Студеният есенен вятър полъхва и поклаща клоните на дърветата и от всичко личи, че есента е на дневен ред. (Писмото е от 5 август!)

Всред тая очарователна вселена… В…ка, упоена от чародеен нощескашен сън, аз ожидам за куриера, да видя какво ще ми донесе.

И какъв сюрприз изнамирам. Бързо зачитам бурливите редове, в които прелюбезният г-н Пенчо изтъква поезичка, прошарена в края с комплимент, но то е факт, разбира се.

О, герой, как да ти благодаря… едно задушно „мерси“.

Относно г-ну П…у направете нужното запазване.

Аз знаех, че той е семеен г-н, защото от тях г-да в рядкост да са кавалери, но писах, и то е от една учтивост, разбира се.

Там относно писмото му до мен и моему до него направете нужното, защото г-дата каквито сте там на юг, стават доносвания на илюзии и ред други вибрации.

Лъх от 42 см. бризантни привети от г-ца позната вам по четмо. Тя стиска десницата Ви и казва: О, герой, как силно ти благодаря.

Г-ца А. Б.

Мога да си представя какви са били Пенчовите писма, щом от нейните лъхат толкова ширококалибърни бризантни привети! Пенчо не жалеше закачките спрямо другарите си. Кой знае каквой е писал, щом успя тъй да я подкокороса! Ето, в спомена ми се е запазил един израз от случайно достигнал до мен текст на едно от писмата му. Пенчой пишеше, че в най-тежките моменти, при барабанния огън, пред очите на смъртта вижда непрекъснато нейния красни лик (без да бе го още видял) и със спокойствие, с усмивка на устата, напълно утешен (от какво?), чака смъртта! Чака, а тя (разбира се, смъртта) не идва. Защо не идва още, се питам развълнуван? (Недей се толкова вълнува, Пенчо!)

Ето третия бисер:

Прелюбезния мен Pierre, Pentcho

Нек живей!!!
… … Давах аз воля на мечти юлски Във всичко дирех сетня забрава Но найдох мир сал на юг Де Пенчо там живей. …
1 ... 64 65 66 67 68 69 70 71 72 ... 97
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)