Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
Такъв бе поручик Страшимир Димитров, днешният професор.
До тези трима е лесно вече да застанат останалите осемдесет и трима. Всички бяха отлични. Едни повече. Други още повече. Изключенията бяха малко. Забравихме ги вече. Както в растителното, тъй и в животинското царство всичко негодно умира. Затова и споменът по тях умря. Остава само споменът за славния полк, изграден от славата на всеки от славните му офицери, подофицери и войници.
Горд съм. Гордостта е хубаво нещо. Гордея се с полка си. Гордея се с другарите си!
Щабът на полка нямаше нищо общо с туй, което обикновено се разбира. Всички бяха строеви, достойни, избрани. Изборът направи сам командирът. Как да не се възхищавам!
След бляскава бойна дейност в Сърбия — взводен, в Добруджа и Румъния — ротен, за адютант на полка бе назначен поручик Христо Новаков. Стана адютант, а остана строеви. Строеви и по дух, и по разбиране, и по постъпки. Затова всички го обичахме, затова всички го обичаме.
Такъв бе поручик Христо Новаков, днешният полковник.
След отлична бойна дейност в Добруджа, Румъния и на Южния фронт за командир на газовата отбрана бе назначен подпоручик Иван Велков. Всред многото офицери, които знаеха немски, той го знаеше най-добре и затова най-добре четеше и разбираше всички ръководства по газовете. Не пропускаше нито един камък от позицията, във всеки очакваше да открие следи от българско или прабългарско величие.
Такъв бе поручик Иван Велков, днешният директор на Народния археологически музей.
Няколко месеца след пристигането си на фронта, гдето бе картечник, за началник на телефонната команда бе назначен офицерският кандидат Иван Трифонов. Телефоните работеха безпогрешно, защото в „епруветките“ не се завираше някому гагата, а се навеждаше една разумна глава.
Такъв бе подпоручик Иван Трифонов, днешният професор.
Човек се учудва от точността, безпогрешността, с която командирът правеше избора на хората си. Без да има понятие от английски, без да бе чел или чул, знаеше бележитата им поговорка.
Целият тоя щаб не бе никакъв щаб. Целият тоя щаб бе истински щаб. Командирът знаеше, че тези, които са около него, са също тъй на мястото си, както и онези, които са в ротите.
Официалната част се свърши. Почват танците… А нашият полк знаеше да танцува… Китари, мандолини, песни! Веселия, олелия! Като ревнат разни, най-разнообразни! Какви веселби ставаха на тоя Южен фронт! (Не като букурещките, разбира се!)
Когато сме на позиция, когато е по-тихо, по-необезпокоително, имахме дори и по-големи. Обикновено обаче бяха скромни офицерите от ротата, с един-двама от картечната в участъка. Така, имайки понякога картечни рота от съседния полк, сдружихме се с поручиците Владимир Монев, Владимир Грозданов и Иван Хаджиев.
Но извън тях, когато бяхме в същия, десния участък, прескачахме или сами имахме гости, или пък се сменяхме с тяхна дружина. Особено пък се виждахме, когато бяхме в поддръжка. Тъй, опознах се с дружинните командири, с ротни, взводни. Към туй ротата бе цял месец полкова поддръжка на същия 42 полк, гдето не видях нито служебно, нито частно полковия командир, който дори не ме прие, когато се явих да му се представя, а „щеше да разчита на мен“ (каква ирония и за израза, и за службата, и за бойното другарство!), но видях и продължих връзката с мнозина от отличните си бойни другари от бригадата.
Когато бяхме в участъка си, понякога се прехвърляха по един-двама от лявата или един-двама от дясната рота или пък и от лявата, и от дясната, ще дойде и адютантът, идваше и дружинният — и фотографията готова. Но и първа готова… някоя картечница като заграка, макар да сме ниско, някоя и друга батарея като забие, макар да не ни вижда, и всеки се прибира у „дома“ си.
Когато бивахме в поддръжка, свободата бе друга. Тогава офицерите от цялата дружина се веселяхме заедно. Виждахме се и с артилеристи, и с дружина от друг, обикновено 6 или 42 полк, и с една или друга наша пехотна или картечна рота. Понякога, когато бяхме само нашата или две роти от нашата дружина, виждахме се и с цялата втора или трета дружина.