Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
— Хей, приятно е те видя тук! — усмихвам се.
— О… да… тук е приятно — кима той, като оглежда кафенето.
— Не можеш да устоиш, а?
Той ме гледа, сякаш е объркан.
— На печените картофи — добавям.
— О, да, разбира се, картофите! — прави физиономия и тупа корема си. — Просто не мога да стоя далеч от тях!
Поглеждам масата му. Празна е, има само бутилка кола.
Настъпва пауза и след това…
— Добре, разкри ме — признава той, след като проследява погледа ми. — Не съм тук заради картофите. Дойдох да видя дали онова момиче няма да се появи отново.
— И какво, тук ли е?
— Не — клати глава той.
— От колко време чакаш?
Замисля се.
— Не знам, но пия пета кола.
Двамата се гледаме.
— А ти как си? Как беше филмът? — пита, като сменя темата.
— О, супер — кимам, а мисълта ми се връща към миналата мощ и по гърба ми минава приятен трепет.
— Нима ти хареса? — той изглежда изненадан, и като преправя гласа си, произнася „Нека силата бъде с теб!“
— Всъщност не ми харесва — признавам със смях, — но моят приятел го обожава… — Спирам, осъзнавайки, че съм на път да издам прекалено много информация.
Но няма нужда да се тревожа, защото Фъргюс почти не ме слуша. Вместо това вперва поглед във вратата, тъй като някой влиза — един строителен работник с бръсната глава и татуировки.
— Извинявай, какво каза? — пита той и отново се обръща към мен.
Всъщност през следващите пет минути мисля, че не чува и дума от казаното от мен. Всеки път, когато вратата на кафенето се отвори, той обръща очи към нея, тялото му се напряга в очакване, преди да види, че не е тя и да омекне като балон на няколко дни.
Накрая моите картофи са готови и той ме изпраща до офиса, а аз се обръщам към него.
— И знаеш ли, никога няма да познаеш какво се случи! Един тигър влезе в офиса и откъсна главата на шефа!
— Хм, интересно.
— Фъргюс! — възкликвам.
— Какво? Направих ли нещо? — излиза като от транс той и изглежда стреснат.
Изпитвам симпатия към него. Знам как се чувства, нали и аз бях същата, когато мислех само за Себ. Всъщност още се чувствам по този начин, сещам се за пухения облак от оргазъм, който ме доведе до работа тази сутрин.
— Искаш ли да говориш за нея? — окуражавам го.
— За какво да говорим? — свива рамене той, докато държи вратата отворена за мен. — Никога повече няма да я видя. Нямам никакъв шанс.
— Здравей, Фъргюс — прекъсва ни Ким, докато влизаме в приемната. — Как си? — Тя се усмихва флиртаджийски и проверява косата си, да не би да се е разместила. Което е невъзможно, като се има предвид, че е твърда като камък вследствие на лака за коса „Елнет“, който носи със себе си и постоянно се пръска, освен ако човек не се опита да разбие прическата й с чук. Дори и тогава не е сигурно.
— По-добре, след като те видях — усмихва се той, като възвръща чара си за секунда, все едно натиска копче.
Тя се смее, зарадвана от комплимента, сетне се обръща към мен.
— Хей, Тес, чакай да чуеш какво пише в „Пропуснати връзки“, направо ще се влюбиш!
Неочаквано ме осенява идея.
— Знам! Измислих! Защо не пуснеш обява? — предлагам, като се обръщам към Фъргюс.
— О, да не би да си пропуснал някаква връзка? — възклицава Ким. — Колко вълнуващо!
— Стига де, не знам какво… — понечва да се измъкне той, но тя го прекъсва.
— Какво искаш да пишеш в обявата? Аз ще ти я пусна онлайн веднага, на момента!
— Можеш ли? — пита той и дава заден ход.
— Разбира се! Винаги съм искала да пусна една такава. Знаеш ли, те са толкова романтични! Можеш да прочетеш удивителни истории, в които хората се женят и живеят щастливи след…
— Ти сериозно ли? — Фъргюс изглежда заинтригуван.
— Абсолютно! — Ким почти вика, развълнувана, че има слушател.
Чувствам леко притеснение от развитието на нещата. Тя прегръща идеята и Фъргюс също е примамен от нея.
— Всъщност, като се замисля, не съм сигурна, че е чак толкова подходящо — опитвам се да поправя нещата, но вече е късно.
— Знаеш ли, може би трябва да опитам — казва той. — Защо не? Няма да навреди, нали?
— Супер! — смее се доволно Ким. — Така, първо трябва да влезем в страницата „момчето среща момичето“. — Млъква рязко. — Освен ако не „среща момче“. — Поглежда го със съмнение.