Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
— Не виждате ли, че повече не ядат? — обяснява тя. — Това е защото са сити.
— Чудесно, радвам се, че поне някой не е гладен — смее се Фиона, докато стомахът й издава звуци. Тя притиска ръка към него и се опитва да го успокои.
— Защо не си вземем пица на път за вкъщи? — предлагам, докато вадя краката си от аквариума. Боже, изумена съм. Рибките наистина са свършили страхотна работа. Никога не съм чувствала краката си по-меки.
— Не мога, все още съм на диетата на дъгата.
— Какъв цвят е днес?
— Жълт.
— Е, значи е лесно. Можеш да ядеш пица с четири сирена, но без доматите — предлагам, докато изсушавам краката си и обувам чорапи.
— Така е — кима тя, докато пъха краката си в задължителните обувки с високи токове, — но нямам време. Трябва да се прибера вкъщи. Пипа и Гризли ще наминат с още няколко момичета.
Сърцето ми спира.
— О, сигурно ще бъде забавно — опитвам се да бъда любезна, но не излиза така, защото говоря през стиснати зъби.
— Да, казах им, че ще направя голяма презентация на продукти за красота. Смятам да разчистя големия куп върху кухненската маса…
— Тогава да се обадя на бърза помощ — смея се.
— … купих вино, ще има хапки и сандвичи… които аз не мога да ям… — добавя намусено. — Но мисля, че ще стане прекрасна женска вечер. А ти? Ще се виждаш ли със Себ? — тя леко ми намига.
— Не, той замина за Женева по работа през уикенда.
— Липсва ли ти? — Фиона протяга ръка и стиска моята със съчувствие.
— Ще отсъства само няколко дни — усмихвам се тъжно. Истина е, Себ ще ми липсва, но, честно казано, се радвам, че ще имам малко време за себе си. Тази седмица беше доста изнурителна. Първо стоях до три часа сутринта, за да гледам „Междузвездни войни“, като го връщах няколко пъти, сетне обезкосмявах триъгълника си на разсъмване, да не споменавам онова, което правих снощи и днес сутринта. Направо съм изтощена. Не ме разбирайте погрешно, всичко беше удивително, но ми трябва малко време, за да се възстановя. И челюстта ме боли от цялото онова… добре де, знаете какво.
Не искам да получа спазъм на челюстните мускули.
За бога!
Благодарим на асистентката, а Фиона оставя визитката си и обещава да им изпрати един брой от списанието, когато статията излезе.
— Да си призная, ще се насладя на една вечер вкъщи — признавам, докато излизаме навън в зимната вечер.
— Наистина ли? Чудесно! Значи ще се присъединиш към нашето женско парти? — тя ме прегръща.
— С удоволствие — усмихвам се и аз, като не обръщам внимание на свиването на стомаха си, и се опитвам да сложа на лицето си усмивка като манекен. — Нямам търпение.
19.
Връщаме се вкъщи и Фиона се хвърля да чисти. Под пронизителните писъци на „Pass me the Marigolds!“33 тя търчи из апартамента на високите си токчета с жълти кухненски ръкавици на ръцете и след двайсет минути купчините от хартия, мръсните чаши от кафе и преливащите от угарки пепелници, които покриваха кухненската маса като боклуци на бунището, са изчезнали.
На тяхно място артистично са подредени купи и плата с хапки, ваза със свежи цветя и бутилка вино, която се изстудява в кофичка с лед. При това виното не е обикновеното Шардоне от 4.99 лири от кварталния магазин без лиценз, а скъпа бутилка от доста претенциозен търговец в Кенсингтън, където продавачът говори ли, говори за аромата на лимонова трева и скритите полутонове на цариградско грозде, докато накрая Фиона не издържа и го попита направо: „А има ли вкус на скъпо вино?“
Колкото до планината от шампоани и овлажнители, сега тя с подредена върху кухненските рафтове, така че дори залата за красота на „Селфриджис“34 би завидяла на аранжировката.
Неочаквано се чува звън.
— О, господи, те са тук! — въздиша Фиона, смъква ръкавиците и търси блясъка си за устни. Трепери и се вълнува все едно отива на първа среща. — Как изглеждам? — пита, оправя косата си и придърпва роклята.
— Изглеждаш страхотно — уверявам я аз. Пременила се е в нова рокля, която, както всичко в гардероба й, е с един номер по-малка („за да ме стимулира да пазя диета“) и диша толкова затруднено, че се опасявам, че всеки момент ще припадне.
— Всичко изглежда чудесно, не се притеснявай.
— Знам, но Пипа идва за пръв път тук. Поканила съм я още преди време, но тя винаги е много заета.
33
„Подай ми невените“ (англ.). — Б.пр.
34
Верига луксозни магазини от най-висока класа. — Б.пр.