Да започнем отначало

— Интересна ли е книгата?

Бързо обръщам глава и една не си изкривявам врата, а Фиона ме гледа с вдигнати вежди.

— Ами да… наистина е много интересна — кимам. — Себ каза, че е променила живота му напълно.

— Не си напреднала много — отбелязва тя. Поглеждам и виждам, че съм стигнала само до втора страница.

Втора страница?

Значи съм прочела само две страници?

Гледам с изумление. Имам чувството, че я чета от сто години.

— Отнема време, за да проумееш всичко, да вникнеш — обяснявам, — така че трябва да чета по-бавно и… да мисля задълбочено над неговия мироглед… такива неща.

— И какъв е неговият мироглед?

— Е, не съм стигнала още дотам.

— Аха. — Фиона ме гледа няколко минути, сякаш иска да каже нещо, но звънът на телефона отвлича вниманието й.

— О, имам няколко отговора от „СасиСоулМейтс“32 — обяснява, когато забелязва любопитния ми поглед.

— Така ли!? — радвам се, че сменяме темата на разговора.

— Ами да. След като работата с Хенри Осми се разсъхна, той така и не се обади повече, реших да разширя малко мрежата — я колко риба има в морето, нали? — обяснява ми разпалено тя.

Това е едно от нещата, които харесвам толкова много в нея. Колко пъти пада, но винаги успява да стане. Знам, че всичко, което се случва, я засяга, но тя никога не го показва.

— Е, коя е твоята сродна душа? — питам изпълнена от любопитство.

— Чакай малко, тъкмо се зарежда… — Гледа екрана на устройството. — О, боже… — мръщи се.

— Какво става?

— Никой не е моят тип, но един се нуждае от сериозен грим. — Гледа в екрана и се ядосва. — Какво е облякъл по дяволите?

— Кой? Дай да видя…

Но тя не ме слуша и вече отговаря.

— „Току-що получих вашия профил, но не смятам, че съм сродната ви душа — пише яростно и се мръщи срещу екрана. — Обаче… Трябва да вляза във връзка с вас, тъй като мисля, че няма да имате никакъв успех с тази снимка. Сигурна съм, че сте готин човек, но ще спечелите повече, ако използвате малко грим. Нямате ли някоя приятелка, която да ви помогне със съвет относно дрехите и стайлинга? Ако нямате, като автор на рубрика за здраве и мода, ще бъда щастлива да ви дам няколко напътствия. Желая ви всичко най-добро…“ — Натиска „изпращане“ с израз на задоволство. — Е, това е. Пратих го. — Прибира блекбърито си в чантата — Знаеш ли, ако не пишех за мода и здраве, сигурно щях да бъда някоя досадна лелка — признава с въздишка, обръща се към мен и изглежда много доволна от себе си.

За кратък миг мисля да й кажа, че повечето мъже, които си уреждат срещи по интернет, си падат повече по вдигане на краката, а не по гримирането, но една от асистентките ме прекъсва.

— Извинете, но рибите приключиха с педикюра ви.

— Така ли? — поглеждам към аквариума и забелязвам, че докато преди рибките се бяха скупчили около пръстите ми, сега се мотаят из ъглите.