Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
— Сър Ричард! — възкликвам шокирана.
Той сграбчва очилата от масичката до него и ги слага на носа си.
— О, Тес, ти ли си… — моментално отхвърля одеялото и сяда. Забелязвам, че е спал с костюма, което обяснява защо изглежда по-смачкан от обикновено.
— Всичко наред ли е? — затварям бързо вратата зад себе си. Очите ми за секунда обхващат всичко: пълната с вещи пътна чанта на пода, четката за зъби… Откога спи тук?
— Ужасно съжалявам, не биваше да ме виждаш в това положение. — Той започва да се извинява, докато се опитва да приглади кичурите коса, които стърчат на върха на главата му като мъртва паяжина.
— Не се тревожете. Виждала съм и по-лошо. Да знаете само каква е съквартирантката ми! — опитвам да се шегувам, докато му подавам кафето.
Той поема чашата е благодарност и пие жадно.
За момент никой не говори.
— Аз… може би е по-добре да почакам отвън… — Тръгвам към вратата.
— Лейди Блексток и аз се разведохме. Пренесох се тук.
Обръщам се към него е искрено изумление.
— Съжалявам, нямах представа…
— Няма за какво да съжаляваш. — Той клати главата си. — Бракът ни отдавна приключи, така е по-добре.
— Но къде ще отидете? Не може да останете тук. — Гледам едрата му фигура, сгърчена на малкия диван. Изглежда ужасно неудобно, сигурно не е спал добре.
— Това е само временно решение, докато се ориентирам… Обикновено оставам в клуба, но предпочитам там да не знаят какво става с мен… — Виждам, че му е трудно. — Както и да е, вчера огледах няколко апартамента в града…
А, ето значи къде ходи вчера, когато се измъкна по никое време, осъзнавам. Нищо чудно, че не бе записано в дневния ред.
— Този уикенд ще се пренеса в един.
Прекъснати сме от силния звън на телефона върху бюрото му, той го вдига бързо и отговаря:
— Благодаря, идваме веднага — оставя слушалката и се обръща към мен. — Беше Уенди, напомни ми вежливо, че вече всички са се събрали в конферентната зала. — В гласа му се долавя нотка на раздразнение. Като пъха ризата в панталоните си, той закопчава намачканото си сако, сетне се ядосва високо: — О, дявол го взел, копчето е паднало.
Оглеждам го и чувствам пристъп на тревога. Той може да е генерален директор, но изглежда като клошар. Като негов личен асистент не мога да позволя да се появи така на срещата.
— Чакайте, свалете сакото си за малко — казвам бързо.
По лицето му се чете объркване…
— Но…?
— Сакото! Свалете го! — нареждам, като вдигам ръка. Той се колебае, а аз осъзнавам прекалено късно, че не бива да командвам шефа си, преди да го свали и да ми го подаде. Бързо проверявам отвътре. — Да, така си и мислех. Вижте, тук има резервно копче — казвам доволно и му го показвам.
— Ти си умно момиче, откъде знаеше това?
— Шивачите винаги пришиват копчета тук — обяснявам. — Дядо ме е учил. — Грабвам чантата си, ровя из нея и вадя кутийка с шивашки принадлежности, която винаги нося със себе си. — Веднага ще го зашия.
— Можеш ли? — сър Ричард изглежда удивен.
— Ще отнеме само минутка — казвам, докато вдявам конец в иглата. — Защо в това време не се избръснете набързо? — посочвам му електрическата самобръсначка, която виждам на бюрото му.
— Ами да, разбира се. — Той търка наболата си брада с искрена изненада. Хваща самобръсначката и се обръща към мен.
— Какво щях да правя без теб? — и като ми се усмихва, започва енергично да се бръсне над кошчето за хартия.
— О, няма нищо, всичко е наред — успокоявам го аз, но се чувствам изпълнена с гордост. Така, може и да съм безполезна в правенето на протоколи, но когато става дума за шиене на копчета… Късам конеца със зъби и се наслаждавам на работата си. Дядо ме е научил добре. Сакото все още е малко смачкано, но пък изглежда като ново.
17.
Няколко минути по-късно влизаме в асансьора, с който стигаме до третия етаж. Вратите се отварят със звън и тръгваме по коридора, когато сър Ричард се удря по челото.
— Боже, забравих да ти дам напътствия за срещата.
След онова, което се случи, това напълно ми се изплъзна от ума, но сега, като ми напомни, в стомаха ми започва да пълзи тревога.
— Не се тревожи — успокоява ме той, забелязвайки изражението ми. — Всичко ще бъде чудесно, просто ме следвай. — И отваря вратата към конферентната зала. — А, добро утро на всички, радвам се да ви видя тук! — И без да губи време, започва да обикаля присъстващите, да стиска ръце, да обменя шеги и да води кратки разговори.