Да започнем отначало

Сега вече знам.

Седейки пред бюрото си, гледам замечтано екрана и си мисля за Себ. Няма да го видя до понеделник, а ми се струва цяла вечност. Поне ще мога да си обуя някакви по-удобни гащи, успокоявам се, докато се въртя на стола и се опитвам да изместя прашката, която се врязва в дупето ми. Но става още по-зле.

Ох.

Трепвам, защото ме прищипва.

Всъщност мисля, че това бе нещо като команда, тъй като няколко ударни вълни минават през мен. Само че този път това няма нищо общо със Себ и онова, което той прави с неговия…

Чувствам, че се изчервявам и бързо се оглеждам, за да уверя, че никой не ме наблюдава. Така стоят нещата със сутрешния секс, винаги имам чувството, че всички знаят какво съм правила. Сякаш целият офис може да прочете мислите ми, които казват „Току-що ГО правих с гаджето си“.

Но тук е само Ким, която седи зад бюрото си, и както винаги се е заровила в „Пропуснати връзки“.

— О, я виж това — казва и започва да чете на глас съобщението. — „Съмнявам се, че ме помниш, но когато посетих Лондон, те видях на Окото. Ти бе в съседната гондола и двамата се гледахме през прозореца. Вече една година не спирам да мисля за теб!“ — тя подпира брадичката си с ръка и изпуска дълга въздишка. — Боже, не е ли това най-романтичното нещо, което сте чели?

— Глупости! Най-романтичното нещо, което някога съм чел, е „Вечерята е във фурната“ — киска се Уейни — дългогодишният й приятел, който в момента влиза в приемната, облечен в шофьорската си униформа, и й намига.

Ким му отвръща със зъбене.

— Ти какво мислиш, Тес? — пита, като напълно го игнорира и се обръща към мен тя.

— Какво? Аз ли? — хваща ме неподготвена, докато се опитвам да извадя прашката, която се е впила в мен като конец в сирене и почервенявам. — Ами… не знам, мисля, че трябва да отида до тоалетната.

Като оставям Уейни и Ким, се втурвам към тоалетната и се заключвам в една от кабинките. Смъквам прашките. О, боже, какво облекчение! Кой би си помислил, че една лентичка от дантела може да се превърне в такъв инструмент за мъчение? Пъхам дразнителя в чантата си, вдигам панталоните и излизам от кабинката.

И се сблъскам с Вещицата.

Какво ви казах за безшумните й обувки? Вярно е, въобще и не я чух да влиза. Тя стои пред огледалото и слага още един пласт яркочервено червило върху устните си, докато упражнява позата на Хилъри Клинтън.

Когато забелязва отражението ми зад себе си, се обръща към мен със злобна физиономия.

— О, Тес, забелязах, че те няма на бюрото и се чудех къде ли си се покрила.

Сърцето ми все едно потъва. Ако има човек, който може да развали настроението ми и да ме свали от моя облак, това е тя.

— Добро утро, Уенди — кимам, като за кратко се чудя дали бих могла да се измъкна, но тя блокира пътя ми за бягство. Въпреки миниатюрните си размери, прилича на американски куотърбек. Няма как да я заобиколиш.