Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
Сядаме. Сър Ричард начело на масата, а аз… по дяволите… сърцето ми застива, когато виждам, че единственото свободно място, което е останало, е до вещицата Уенди. Това е лош късмет, ама наистина много лош.
Пренебрегвайки погледа й, сядам бързо, вадя бележника и молива си. Усещам очите й върху себе си, тя се опитва да наднича през рамото му, за да види какво пиша, а аз се изкушавам да я нарисувам, яхнала метла. Но разбира се, не съм толкова талантлива. Жалко. Вместо това пиша „Протокол“ с главни букви и го подчертавам с две линии.
Добре, дотук добре.
След трийсет минути съм записала времето, мястото на срещата и списък на присъстващите, и се чудя какво друго да пиша.
— Така, следващата графика показва последния анализ на ефективността на брандинг стратегиите — казва Кевин от счетоводството, който е застанал пред презентацията си, която както изглежда се състои от еднакво изглеждащи графики и таблици, които не мога да разбера.
Оглеждам крадешком всички присъстващи на масата и си спомням една точка от моята книга „Протокол се води лесно!“, а именно: „Въздържайте се от описание на лични наблюдения.“
В такъв случай, значи е по-добре да не пиша следните наблюдения:
1. Уенди приключи с първата кутия бисквити и сега отваря втората.
2. Адам, един от директорите, е забравил дюкяна си отворен.
3. Джон от търговския отдел си бърка в носа…
Наблюдавам го как рови доста задълбочено, а сетне изследва както точно е извадил. Следва пауза… о, боже, не, нали няма да направи онова, което си мисля, че се кани да направи… и го изяжда. Бързо отмествам погледа си встрани, забивам го в Кевин и се опитвам да се концентрирам върху онова, което казва, но умът ми е като хвърчило. Без значение колко упорито се опитвам да го прикова към срещата, той постоянно се разсейва — далеч от таблиците и графиките, към пайетите и копчетата и една идея за нова, по-малка чанта. Харесвам първата си идея, но тази ще бъде подходяща за вечер, голяма само колкото да побере едно червило, ключовете и мобилния телефон. Бих могла да направя каишка за китката от онази прекрасна кадифена панделка, която имам; тя е в тъмнолилаво и, ако се завие около ръката…
Ами ако пришия паунови пера върху цялата чанта? Винаги откривам такива в магазините втора ръка, зеленото и синьото на перата ще се съчетават прекрасно с тъмнолилавото на кадифето… да, наистина ще стане удивително…
— Благодаря ти, Кевин, забележително експозе — ентусиазирано го хвали Уенди. — Съгласни ли сте?
Обръщам се и виждам, че зяпа в бележника ми. Тогава неочаквано осъзнавам, че през цялото време съм драскала. Вместо да водя бележки, аз съм скицирала дизайна на новата чанта и страниците са пълни с драскулки и рисунки.
По дяволите. Обръщам бързо листа и се опитвам да се съсредоточа върху Кевин, но той е свършил изказването си и се връща към мястото си. Ами сега? Е, този път вече съм загубена. Няма да мога дори да се опитам да напиша бележки. Чувствам очите на вещицата да пробиват лицето ми от едната страна. Боже, тя няма да ми позволи да чуя края на това.
Чувствайки се обречена, търся с очи сър Ричард, който започва да говори.
— Така, хайде да опростим нещата, Кевин! Да обясним с по-прости думи… — Той долавя погледа ми и ми намига.
Възползвам се възможността да записвам, тъй като Кевин вече говори с думи, които разбирам, чувствам облекчение и изпращам на сър Ричард благодарна усмивка.
Останалата част от срещата минава без засечки, благодарение на сър Ричард и неговото постоянно желание да уточнява и изяснява, сетне се връщам бързо на бюрото си и прекарвам част от сутринта, опитвайки да напиша бележките и да изпратя копия от протокола. Дори се изкушавам да занеса едно лично на Уенди. Макар че, след като се замисля, май няма нужда да ходя толкова далеч.
Както и да е, чувствам се много добре, докато става обед и излизам навън. Пресичам улицата, за да си купя печен картоф, който да занеса в офиса. Нареждам се на опашката, облягам се на бара и когато се оглеждам, забелязвам една фигура, седяща в ъгъла. Той е наполовина скрит зад листовка на „Метро“, очите ми за малко да го подминат, но разпознавам познатите кичури непокорна черна коса.
— Фъргюс?
Лицето му се появява зад вестника, той изглежда леко стреснат.