Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Започвах да се боя за него.
Убеден бях, че разбирам какво измъчва баща ми. Не беше просто фактът, че е видял мъртвец. Не беше дори фактът, че мъртвецът е бил убит, понеже и преди в Зефир бе имало убийства, слава Богу — малко на брой. Мисля, че зловещия начин, по който бе осъществено убийството, бруталното студенокръвие… това гризеше отвътре душата на татко. Той беше умен човек, даже може да се каже мъдър за много неща, умееше да различава доброто от злото и държеше на думата си, но в много отношения беше и наивен в представата си за света. Не мисля, че някога е вярвал, че в Зефир може да се корени зло. Представата, че събрат — човешко същество — може да бъде пребито и удушено, приковано към волана на кола и лишено от праведно погребение в Божията земя — цялото това ужасно нещо се бе случило право в собствения му роден град, където той се е родил и е израсъл, и го бе наранило дълбоко. Навярно дори бе счупило нещо, което той не можеше да поправи самичък. Може и да беше, понеже убитият сякаш нямаше минало и на запитванията на шериф Еймъри не бе отвърнал никой.
Една нощ чух през стената татко да казва на мама:
— Той все трябва да е имал живот! Не може да е нямал жена или деца, или братя и сестри? Не е ли имал родители? За Бога, Ребека, той трябва да е имал име! Кой е бил? И откъде е дошъл?
— Да го узнае е работа на шерифа.
— Джей Ти не може да открие нищо! Той се е предал.
— Според мен трябва да отидеш да се видиш с Дамата, Том!
— Не.
— Защо не? Видя рисунката. Знаеш, че татуировката е същата. Защо поне не поговориш с нея?
— Защото… — той се спря и можех да позная, че рови в себе си за отговор. — Защото не вярвам в нейния вид магия, ето затова. Всичко е фалшив номер. Тя сигурно е прочела за татуировката в „Джърнъл“.
— Не беше описана толкова подробно във вестника. Знаеш го. А и тя каза, че чува гласове и свирене на пиано, и е видяла чифт ръце. Иди да поговориш с нея, Том. Моля те, иди!
— Тя няма какво да ми каже — заяви татко твърдо. — Поне не и нещо, което искам да чуя.
Така че положението си остана същото, а в сънищата на баща ми витаеше призрак на удавник без име.
В този първи летен ден обаче аз не си мислех за нищо подобно. Не се и сещах за Стария Мойсей, за Среднощната Мона или за мъжа с шапката със зелено перо. Планирах само как ще се събера с приятелите си за онова, което се бе превърнало в наш празничен ритуал.
От училище тичах до вкъщи. Ребъл ме чакаше на предната веранда. Казах на мама, че ще се върна след малко и след това хукнах в гората зад къщата ни, плътно следван от кучето. Гората беше зелена и славна, топъл бриз люлееше листака и дърветата, а яркото слънце достигаше до долу, насечено на парчета. Стигнах до горската пътека и я последвах навътре в гъсталака, а Ребъл се отклони да изкатери една катерица на дърво, преди да се върне. Отне ми десетина минути да мина през гората и да стигна до широка зелена поляна, която се простираше на полегат склон на хълм, под който се простираше Зефир. Приятелите ми, които бяха дошли на колела, вече ме чакаха с техните кучета — Джони Уилсън с големия червен Чийф43, Бен Сиърс с Тъмпър44 и Дейви Рей Кълан с нашарения си с кафяви и бели петна Бъди45.
Тук вятърът беше по-силен. Вихреше се по диаметъра на поляната — щастлив кръг от летен въздух.
— Успяхме! — извика Дейви Рей. — Край на училището!
— Край на училището! — извика и Бен и се разподскача наоколо като пълен идиот, а Тъмпър джафкаше по него.
Джони просто се ухили и си остана втренчен в родното ни градче с озарено от слънцето лице.
— Готов ли си? — попита ме Бен.
— Готов! — отвърнах, а сърцето ми се разтуптя.
— Всички ли са готови? — провикна се Бен.
Готови бяхме.
— Да вървим тогава! Лятото започна!
43
Чийф (от Chief) — вожд.
44
Тъмпър (от Tumper, което е производна форма на Thumper) — тропчо.
45
Бъди (от Buddy) — приятелче; често срещано в англоговорещите (и не само) страни име за куче.