Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— Горещо е днес — коментира г-н Долар, докато повдигаше косата на татко с гребен и кълцаше крайчетата с ножицата.
— Така си е.
— И по-горещи е имало обаче. На днешния ден през 1936-та е било сто и три градуса.
— Сто и четири е било на днешния ден през 1927-ма! — обади се г-н Оуен Каткоут, древно изкопаемо, играещо дама с г-н Гейбриъл „Джазман“ Джаксън в задната стая на бръснарницата, където вентилаторът на тавана поддържаше температурата най-ниска.
Сбръчканото лице на г-н Каткоут беше покрито с кафеникави петна като карта на някаква непозната чужда страна. Очите му представляваха тесни процепи, имаше дълги пръсти и оредялата му жълтеникавобяла коса стигаше до раменете — гледка, която вероятно представляваше вечно мъчение за г-н Долар. Г-н Джаксън беше шкембест чернокож със стоманеносива коса и малки спретнати мустаци, той лъскаше и поправяше обувките на клиентите, които влизаха за подстрижка, а за работилничка ползваше задната стая на салона на г-н Долар. Г-н Джаксън бе получил прякора си оттам, както ми каза татко, че можел „да издуха пеперудите и стършелите с този негов кларинет“. Кларинета — скътан в доста износен черен калъф — г-н Джаксън винаги държеше подръка.
— Ще стане още по-горещо, докле довтаса юли месец — заяви г-н Джаксън, докато умуваше над пуловете си. Накани се да предприеме ход, но размисли. — Оуен, струва ми се, че се опитваш да ме туриш между камъка и другото място, не е ли така?
— Не бих си и помислил такова нещо, г-н Джаксън!
— О, ти си стар хитър лисугер! — увери го Джазман, когато забеляза простия, но смъртоносен капан, приготвен от г-н Каткоут за него. — Каниш се да ме одереш и да ме сервираш за вечеря, нали? Е, да знаеш, че съм корав залък! — Той направи ход, който за момента го спасяваше от опасността.
Г-н Долар беше нисък и пълен, с лице като на доволен булдог. Сивите му вежди стърчаха във всички посоки като диви бурени, а косата му бе обръсната плътно по бледия му череп. Прокарваше най-спретнатите пътища от всички, които съм виждал. Знаеше всичко, което има да се знае за историята на Зефир. Понеже през последните над двайсет години беше и единственият бръснар в града, бе положил длан на ревящия пулс на клюката и можеше да ти разкаже всичко, което се мъти наоколо, стига да разполагаш с един следобед да поседиш и да го изслушаш. Имаше също интересна колекция от парцаливи комикси, броеве на „Фийлд енд Стрийм“50 и „Спортс Илюстрейтид“51, а от Дейви Рей бях чул и че само за възрастни г-н Долар държи отзад и кашон със списания „Стаг“52, „Конфиденшъл“53 и „Аргъси“54.
— Кори? — каза г-н Долар, докато подстригваше косата на баща ми. — Срещна ли се вече с новото момче?
— Не, сър?
Не знаех дори, че има ново момче.
— Вчера дойде да се подстриже с баща си. Има хубава коса, но близнатата му заврънтулка направо ми затъпи остриетата… — щрак-щрак, пееха ножиците. — Преместили са се в града миналата седмица.
— Новото семейство, което е взело под наем къщата на ъгъла на „Грийнхоу“ и „Шантък“? — попита татко.
— Да, същите. Семейство Кърлис. Хубави хора. И всичките са с хубава коса.
— И с какво се занимава г-н Кърлис?
— Пътуващ търговец — поясни г-н Долар. — Продава ризи за някаква компания в Атланта. Момчето е няколко години по-малко от Кори. Сложих го да седне на коня и то направо не трепна.
Конят беше дървено златисто пони, спасено преди време от обречена на смърт въртележка — сега беше завинтено за пода близо до обикновения бръснарски стол. Само бебетата се подстригваха, седнали на кончето, макар да бе имало време, когато си мечтаех да мога отново да го яхна и да пъхна крака в стремената, докато ми покосяват косата. Все пак фактът, че момчето на Кърлис — на девет или десет години горе-долу — искаше да седне на кончето ми подсказа, че сигурно е женчо.
— Г-н Кърлис ми се стори свестен човек — продължи г-н Долар, прокарвайки ножиците по протежение на скалпа на баща ми. — Тихичък обаче. Твърде кротък за търговски пътник, бих казал. Не е за всеки тая лодка.
50
„Фийлд енд Стрийм“ („Field & Stream“, „Поле и поток“): списание за лов и риболов, и до днес е в тройката най-популярни в тази област издания в САЩ.
51
„Спортс Илюстрейтид“ („Sports Illustrated“ „Илюстрирани спортове“): спортно списание.
52
Списание „Стаг“ (stag — елен, ерген): рекламирано през 1937 г. като „списание за мъже“, то излиза под различни форми до 1990 г., като приблизително от 70-те г. на миналия век е откровено порнографско. Интересен е фактът, че през 1953 г. издателите на „Стаг“ принуждават Хю Хефнър да промени названието на планираното си списание „Стаг Парти“ и така се ражда „Плейбой“.
53
Списание „Конфиденшъл“ (confidential — конфиденциално): излиза в периода 1952–1978 г. и се смята за изданието-пионер в областта на скандалната жълта преса.
54
„Аргъси“ (Argosy — търговска флотилия): изданието излиза от 1882 до 1978 г. и е „пълп фикшън“ — издание с разкази. За „Аргъси“ са работили мнозина американски писатели, включително Ъптън Синклер и Зейн Грей. Именно в това списание за публикувани за първи път „Тарзан“ и „Джон Картър от Марс“ на Едгар Бъроуз.