Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Врътнах кръгче над нашата къща, съпровождан от Ребъл. Другите момчета се спускаха към техните домове, а кучетата им лаеха щастливо. Осъзнах колко малка е къщата ни в сравнение с големия свят, който се простираше във всички посоки. От високо виждах пътища, стигащи до хоризонта и по тези пътища — коли и камиони, тръгнали към неизвестни крайни точки. Страстта към скитане също е част от лятото — усещах я и се чудех дали някога ще пропътувам тези пътища и ако го сторя, накъде ли ще съм тръгнал. Чудех се също и какво ли ще се случи, ако мама и татко внезапно излязат от къщата, видят сянката ми и тази на Ребъл на двора, и погледнат нагоре. Съмнявах се да им е било известно, че синът им може да лети.
Направих кръг над комините и кулите на имението на Такстър в горния край на „Темпъл Стрийт“. След това се присъединих отново към приятелите си и заедно достигнахме поляната на уморените си криле.
Направихме няколко кръга, спускайки се един след друг като грациозни листа. Земята се удари в петите ми, а аз продължих да тичам, докато крилете и тялото ми се приспособяваха отново към земната твърд. След като всички се озовахме на земята, тичайки по поляната с кучетата си, първо вятърът ни буташе, после ни тласкаше. Крилете ни се сгънаха и се прибраха в тайните си скривалища в кухите ни лопатки; крилете на кучетата потънаха в плътта им и се скриха под ветреещата се козина — бяла, кафява, червеникава и бяла с кафяви петна. Скъсаните ни ризи се самозашиха и никоя майка не би могла дори да се досети какво е изригвало през тях. Бяхме просмукани с пот, която блестеше по лицата и ръцете ни, и тъй като вече бяхме отново стъпили на земята, спряхме да тичаме и изтощени се проснахме в тревата.
Кучетата веднага ни връхлетяха и се нахвърлиха да ни ближат по лицата. Ритуалният ни полет бе приключил за още едно лято напред.
Поседяхме известно време, разговорихме се, щом веднъж сърца и умове се поуспокоиха. Говорихме за всичко, което щяхме да правим това лято — имаше толкова много неща за вършене, че дните нямаше да са достатъчно дълги. Но всички бяхме на мнение, че трябва да отидем на лагер в гората, тъй че го решихме твърдо.
След това дойде време да се прибираме по домовете си.
— Доскоро, момчета! — каза Бен, докато подкарваше колелото си, преследван от Тъмпър.
— До после, ей! — каза ни Дейви Рей, докато се отдалечаваше с колелото си и Бъди се стрелна след пъргав заек.
— И до после! — заяви Джони, въртейки педалите с верния Чийф, подскачащ до него.
Махнах с ръка:
— Алигатор46!
Вървях пеша до вкъщи, спирайки да хвърлям шишарки, които Ребъл ми носеше. Той се разлая ядосано пред прясно открита от него змийска дупка, но аз го издърпах от нея, преди обитателят й да изпълзи навън. Беше наистина голяма.
У дома, когато влязох в кухнята, мама ме зяпна с отворена уста.
— Мокър си до кости! — каза. — Какво толкова сте правили?
Свих рамене, докато се пресягах за каната със студена лимонада, и отговорих:
— Нищо особено!
2.
Клюки от бръснарницата
— Малко отгоре и изтънено отстрани, нали, Том?
— Така най-много ми отива, чини ми се.
— Ясно, приятелю!
Ето така започваше всяка подстрижка на г-н Пери Долар, собственик на бръснарница „Долар“ на „Мърчант Стрийт“. Всъщност за него нямаше значение какъв тип прическа иска клиентът — той неизменно си тръгваше леко скъсен отгоре и изтънен отстрани. Разбира се, става дума за истински прически, не за глупости от рода на „фризьорско стилиране“. За долар и петдесет цента човек можеше да получи пълната програма: да те увият чак до врата с чиста бръснарска кърпа на сини райета, да те подстрижат с ножица и да те минат с машинка, освен това да ти намажат опакото на врата с топла пяна и тънките косъмчета там да бъдат остъргани с прясно наточен прав бръснач, след което щедро те поливат с балсам за коса от някоя от загадъчните бутилки „Уайлдруут“47 и „Виталис“48 или „Брилкрийм“49. Наричам ги „загадъчни“, понеже всеки път, когато се подстригвах при г-н Долар, тези бутилки — бяха разположени на полица над бръснарския стол — се оказваха пълни точно до половината и никога съдържанието им не се увеличаваше и не намаляваше дори с инч. Когато подстригването приключеше — „скалпирането“ е много по-точно определение за процедурата — и г-н Долар развържеше бръснарската кърпа от врата ти и забършеше косъмчетата от яката ти с четка, която се усещаше като четината по зурлата на глиган, възрастните имаха право да бръкнат в буркана с фъстъковките, а децата — да избират между близалки с вкус на лайм, лимон, грозде или череша.
46
„И до после, алигатор!“ (See you later, alligator) — фраза от песента „Later, Aligator!“ написана през 1955 г. от Боби Чарлз, декември същата година Бил Хейли и Кометите правят кавър, който става най-известното изпълнение на песента. И до днес римуваната закачка е популярна фраза за сбогуване.
47
„Уайлдруут“ („Wildroot Hair Groom“): балсам-текстуризатор за коса. Все още се произвежда.
48
„Виталис“ („Vitalis Hair Tonic“): тоник за коса, все още се произвежда.
49
„Брилкрийм“ („Brylcreem“): помада за коса, днес е марка за цяла гама продукти за коса.