Момчешки живот

— И оттам има вълнение — продължи Дамата. — В земите на живите и в земите на мъртвите. Знаех си, че нещо не е наред още когато Дамбала отказа храната си. Джена Велвадийн ми каза какво е станало в църквата ви на Великден заранта. И това е било дело на духовете.

— Бяха стършели — заяви мама.

— За вас — стършели. За мен — вест. Някой от другата страна се разкъсва от ужасна болка.

— Не раз…

— … разбирам — завърши Дамата вместо нея. — Знам, че е така. Понякога и аз не съм наясно. Но познавам езика на болката, госпожо Макенсън, той ми е майчин… — старицата се пресегна към масичката до леглото, отвори едно чекмедже и извади оттам лист изящна хартия. Даде го на майка ми. — Познато ли ти е?

Мама се взираше в листа. На него с молив бе нарисувана глава — череп, както изглеждаше, с чифт крила, изникващи от слепоочията му.

— В съня си виждам мъж с тази татуировка на рамото. Виждам чифт ръце, и едната държи бейзболна бухалка, облепена с черно тиксо — ние я наричаме костотрошачка — и в другата стиска жица. Чувам гласове, но не мога да отгатна какво се казва. Някой вика, освен това много силно свири музика.

— Музика? — мама бе настръхнала цялата, разпознала крилатия череп по разказите на татко за трупа в колата.

— Или е плоча — уточни Дамата, — или някой изкарва душата на пианото си. Казах на Чарлз. Той ми спомена за една статия, която прочел през март в „Джърнъл“. Съпругът ти е бил човекът, видял мъртвец да потъва в Саксън Лейк, нали така?

— Да.

— Това дали има нещо общо?

Мама си пое дълбоко дъх, задържа го и после го изпусна.

— Да — потвърди.

— Така си и мислех. Съпругът ти добре ли спи?

— Не. Той… има сънища. За езерото и… за мъжа на дъното.

— Опитвах се да стигна до съпруга ти — каза Дамата. — Да привлека вниманието му. Аз просто прихващам съобщението, като на дуплекс на телефон.

— Съобщение ли? — попита мама. — Какво съобщение?

— Не знам — призна Дамата, — но такава ужасна болка несъмнено може да побърка всекиго…

Сълзи започнаха да замъгляват очите на мама.

— Не мога… не съм… — тя замлъкна и сълзите потекоха по дясната й буза като живак.

— Покажи му тази рисунка. Кажи му да дойде да ме види, ако иска да говорим за нея. Кажи му, че знае къде живея.

— Няма да дойде. Страхува се от теб.

— Ти му предай, че това чудо може да го разкъса на парчета, ако не се погрижи да го уреди. Кажи му, че надали друг може да му стори повече добро от мен.

Мама кимна. Сгъна на четири листчето от тефтерче и го стисна здраво.

— Избърши си очите — посъветва я Дамата. — Нали не искаш да разстроиш младежа си?

Когато майка ми успя да се вземе що-годе в ръце, Дамата изсумтя удовлетворено:

— Браво на теб! Хайде, виж се каква си хубавица! А сега върви да кажеш на твоя млад господин, че ще си има ново колело веднага, щом намеря време за него. Внимавай и да си учи уроците! Отвара номер десет не работи, ако мама или татко не са насреща да осигурят време за учене.