Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Дейви Рей беше победил страховете си. Издаваше бръмчащи звуци — „врум-врум-врум“ — и беше изпънал глава напред с лепнати по шевовете ръце отстрани, и се гмурна към земята със смях. Крилете му бяха изтеглени по протежение на раменете, лицето му — изкривено от прииждащия въздух.
— Издигни се, Дейви Рей! — извиках, когато той се стрелна покрай мен с Бъди, пърхащ по петите му. — Издигни се!
Но Дейви продължи да се спуска към зелената гора. Когато ми се струваше, че ще се разбие като метеорит, крилете му внезапно се разтвориха като разкошно ветрило и тялото му подскочи нагоре. Ако бе имал желание, можеше да си гризне борови иглички. Приятелят ми се понесе отново нагоре, пищейки от наслада, а Бъди се удари в няколко тънки клончета, преди да успее да се върне отново на курса. Кучето се издигна между дърветата, плюейки и ръмжейки — и вцепенявайки ужасените катерици по траекторията си.
Продължавах да се издигам към Бен. Останал сам, Джони изпълняваше лениви осмици. Ребъл и Тъмпър започнаха да се гонят на шейсет фута над земята. Бен ми се ухили, лицето и ризата му бяха мокри от пот, а лешовете на ризата висяха.
— Кори! — каза ми. — Гледай сега!
След това притисна ръце към корема си и сви колене плътно към гърдите си, и с весели викове се стрелна надолу като гюле. Както бе направил и Дейви, когато искаше да забави падането си Бен разтвори широко криле, за да улови вятъра, но нещо се обърка. Едно от крилата му не се разгъна напълно. Приятелят ми изпищя, наясно, че има проблем. Завъртя се неовладяемо, размахал ръце.
— Падааааам! — изкрещя, уповавайки се на едно крило и молитва.
Удари се в короните на дърветата с корема напред.
— Добре ли си? — попита го Дейви Рей.
— Наред ли си? — попитах и аз.
Джони също бе спрял да тича, а Тъмпър изтърча до господаря си и го близна по лицето. Бен седна и ни показа одрания си лакът.
— Уау! — каза. — Това щипе малко!
Бяха започнали да избиват капчици кръв.
— Е не трябваше да бързаш толкова! — каза му Дейви Рей. — Тъпчо!
— Добре съм, наистина! — Бен се изправи. — Нали не сме свършили с летенето, Кори?
Той беше готов да се издигне отново. Аз се затичах с разперени ръце. Другарите ми ускоряваха около мен, разгърнали криле, а вятърът ни тласкаше.
— Сега Дейви Рей е на височина седемдесет фута! — казах, — а Бъди е горе заедно с него. Джони прави осмичка на петдесет фута. Хайде, Бен! Измъквай се от тези дървета!
Той се издигна с борови иглички в косата и ухилен до уши.
Първият ден на лятото бе винаги великолепен.
— Оттук, приятели! — извика ни Дейви Рей, докато летеше към Зефир. Последвах го. Крилете ми познаваха сините пътища.
Слънцето напичаше гърбовете ни. Къщите на Зефир се простираха под нас като макетчета по улици от конци от дъвка. Колите бяха като мънички играчки с пружина, каквито продават по пет за четвъртак. Понесохме се над бляскавата кафява змия на Текумзе, над моста с гаргойлите и покрай старото железопътно депо. Видях там долу няколко рибари в гребна лодка. Ако Стария Мойсей решеше да грабне червейчетата им, те нямаше да си седят така спокойно в очакване да хванат сомче.
По земята като тайни писания се местеха малките ни сенки и тези на кучетата. Прелетяхме над тъмнокафявото, продълговато петно на Саксън Лейк. Не ми хареса, макар че улових топло течение и се издигнах на седемдесет фута — не ми харесваше онова, което се намираше в езерото като семе в гнила ябълка. Дейви се спусна надолу и прелетя на няма и десет фута от повърхността. Прецених, че е по-добре да внимава — ако си намокреше крилете, щеше да приключи с летенето, докато не изсъхнат. След това той се издигна отново и всички заедно прелетяхме над гората и фермите, които се намираха отвъд Саксън Лейк като пачуърк от диво зелено и препечено кафяво.
— А сега къде сме, Кори? — попита Дейви Рей.
Отвърнах:
— Почти стигнахме…
Въздушната база „Робинс“, огромна плоска площадка сред океана от гора. Посочих към сребърния военен самолет, който захождаше за кацане. Отвъд базата и извън обсега на всички, включително момчетата с криле, се намираха тренировъчните полета, където бойните пилоти стреляха по изкуствени мишени на земята и бомбардировачите понякога стоварваха истински бомби, от които се раздрънчаваха прозорците в Зефир. Въздушната база бе граница на нашия полет и ние се обърнахме в горещата синева и полетяхме назад, откъдето бяхме дошли — над поля и гора, езеро, река и покриви.