Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Майка ми благодари на Дамата за любезността й. Каза, че ще говори с татко да дойде да я посети, но не може да обещае нищо.
— Той ще дойде, когато стане време — отвърна Дамата. — А ти се грижи за себе си и за семейството си!
Ние с мама напуснахме къщата и отидохме до пикапа. По ъгълчетата на устата ми още имаше капчици от Отвара номер десет. Чувствах се готов да изям учебника по математика с кориците.
Напуснахме Брутън. Реката течеше спокойно в коритото си. Нощният бриз полъхваше леко между дърветата, а в прозорците на къщите грееха лампи, под които обитателите им довършваха вечерята си. В главата ми се въртяха две неща: гордото прелестно лице на младата жена със зелените очи и ново колело с тромба и фар.
Майка ми си мислеше за мъртвеца, чийто труп лежеше на дъното на езерото, но чийто дух витаеше в сънищата на баща ми и сега — също и в сънищата на Дамата.
Лятото стремително наближаваше и ароматът му — орлови нокти и виолетки — обгръщаше света.
Някъде в Зефир засвири пиано.
Две
Лято на дяволи и ангели
1.
Последният училищен ден
Цък… цък… цък…
Въпреки твърденията на календара, винаги съм смятал последният училищен ден за първи ден на лятото. Слънцето стабилно ставаше все по-горещо и зависваше за по-дълго в небесата, земята се раззеленяваше и небето се изчистваше от всички облаци, освен най-пухкавите, жегата пъхтеше за внимание като куче, което знае, че денят му е настъпил, окосяваха бейзболното игрище и минаваха с бяло линиите му, боядисваха и напълваха плувния басейн, а нашата класна учителка — г-жа Селма Невил — започваше да обяснява каква славна година е било и колко много сме научили, а ние — учениците, минали през игленото ухо на класните за годината, седяхме с едно око постоянно втренчено в часовника.
Цък… цък… цък…
Прикован в чина си, разположен по азбучен ред между Рики Лембек и Дина Макърди, с половин ухо слушах речта на учителката, а душата ми копнееше най-сетне тя да свърши. Главата ми беше пълна с думи. Имах нужда да изтърся поне част от тях в яркия летен въздух. Но до последния звънец ние принадлежахме на г-жа Невил и трябваше да седим и да страдаме, докато времето не ни спаси като Рой Роджърс41, препускащ през билото на хълма.
Цък… цък… цък…
Имай милост?
Думите бяха навън, очакваха ме зад квадратните прозорци с метални рамки. Нямаше как да знам предварително какви приключения ще преживеем с приятелите ми през лятото на 1964-та, но знаех, че летните дни ще са дълги и лениви, и когато накрая слънцето предаде поста си на небето, цикадите запеят и светулките подемат вихрения си танц, а ние нямаме поставени домашни, то — о! — ще си прекарваме прекрасно. Бях се справил с класното по математика и се бях измъкнал — със средно C-минус42, ако трябва да си признаем честно — от зейналия капан на лятното училище. И докато с приятелите ми се наслаждавахме на удоволствията си, тичайки в царството на свободата, от време на време щяхме да се поспираме и да ожалим съкафезниците от лятното училище — затвор, на който бе осъден Бен Сиърс миналата година — и щяхме да им пожелаваме късмет, защото времето напредваше без тях и животът им изтичаше похабен.
Цък… цък… цък…
Времето: кралят на жестокостта.
Откъм коридора се разнесе движение и шумолене, последвано от смях и викове на чиста, кипяща радост. Някой от другите учители бе решил да пусне класа си по-рано. Вътрешностите ми се свиха от тази несправедливост. Но г-жа Невил, която носеше слухов апарат и имаше оранжева коса, макар да беше на поне шейсет години, продължи да говори, сякаш зад вратата не се долавяха звуците от нечие бягство. И тогава осъзнах: тя не искаше да ни пуска. Искаше да ни задържи до последния възможен момент не от някаква учителска злоба, а може би защото си нямаше никой у дома, при когото да се завърне, а лятото самичък не е никакво лято.
— Надявам се, момчета и момичета, да не забравяте да посещавате библиотеката през ваканцията! — обясняваше в момента г-жа Невил. Гласът й бе мек, но когато се разстроеше, бе способна да хвърля огън и жупел, пред които падналият неотдавна метеорит изглеждаше като божа кравичка. — Не бива да спирате да четете само защото училището е свършило! Мозъците ви трябва да бъдат използвани. Така че да не забравите как се мисли по времето, когато септември дой…
41
Рой Роджърс — американски певец и актьор-каубой, заедно с коня си Тригър и овчарката си Булет (Спусък и Куршум) се е снимал в над 100 филма, автор и главен герой в знаменитото „Рой Роджърс Шоу“.
42
Оценките в САЩ са с буквени обозначения, като A е най-високата, а D или E (зависи от конкретния щат) е най-ниската. В случая C приблизително съответства на тройка.