Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
Силвия се въртеше нервно на чина си, не знаеше какво да направи. Накрая реши да действа. Вдигна ръка.
— Да, Феста?
— Извинете, госпожо, но мисля, че трябва да ме изпитате.
Учителката изсумтя:
— Я да видим. — Взе две тетрадки, сложи ги върху дневника и ги кръстоса, докато стигна до името Феста. — Изпитана си на осемнайсети март. Доволна ли си? Даже… така като гледам, не знам дали ще бъдеш допусната до матура.
Баби надникна в своето дневниче. Осемнайсети март… Тогава е изпитана Серванти! Джачи явно грешеше, но как да й каже? Горката Феста, ама че късмет! Ще загуби цяла година! Осемнайсети март… Четвъртък. Много странно, на тази дата Феста не е изпитвана по нито един предмет. Може да е случайност, а може и да не е…
— Силвия! — прошепна Баби. — Дай да ти видя бележника.
— За какво ти е?
— После ще ти кажа… Дай го.
В очите на приятелката й проблясна искрица надежда. Тя си даде бележника, Баби го отгърна и се усмихна доволно.
— Имаш късмет! — После вдигна ръка. — Извинете, госпожо.
— Какво има, Джервази, и ти ли искаш да те изпитам? Днес сте много досадни…
Баби се изправи. Очите на целия клас се устремиха към нея.
— Ами… имате грешка, госпожо.
Стаята се изпълни с шепот. Джачи почервеня от яд, после се овладя.
— Тишина! И каква ми е грешката според теб?
— На осемнайсети няма как да сте изпитали Силвия Феста.
— Така ли? Само че в дневника е записано, искаш ли да видиш? Осемнайсети март, Силвия Феста. Ти май си просиш още една забележка.
— Изпитали сте Франческа Серванти, но сте написали оценка на Феста.
Джачи щеше да се пръсне от яд.
— Джервази, знам, че си записваш всичко, но тук става дума за твоята дума срещу моята. И щом казвам, че съм изпитала Феста, значи съм я изпитала.
— Аз пък казвам, че не е така, защото в този ден Силвия е отсъствала.
Джачи пребледня и запрелиства трескаво дневника. Класът застина в религиозна тишина, очаквайки това последно потвърждение. Най-накрая учителката намери страницата с ужасната дата и провери отсъствията. Бенучи, Марини… О, да! Не вярваше на очите си! Феста! Това име, написано от собствената й ръка, грееше там с огнени букви. Нейният срам. Нейната грешка.
Баби се отпусна бавно на чина и всички се обърнаха към нея. „Браво, браво Баби! Браво!“ Тя се преструваше, че не чува, но тези думи стигнаха до ушите на Джачи и се забиха в мозъка й като ужасни игли. Да се изложи така пред класа! Пред собствения си клас!
— Серванти, върни се на мястото си. Да дойде Феста.
Баби сведе очи. Справедливостта победи! От днес и Джачи можеше да греши!
А тя стоеше там и я наблюдаваше втренчено. За миг Баби съжали, че е права. Предпочиташе още една забележка пред онова, което се четеше в този поглед.
28.
Дванайсет часа на обяд. Степ се вмъкна в кухнята, за да закуси.
— О, Мария!
Тя веднага престана да мие чиниите. Знаеше колко го дразни този шум.
Изведнъж екна звънецът. Степ се хвана за главата.
— Кой е, да му…
Мария заситни бързо към вратата.
— Кой е?
— Поло! Отворете ми, бързо!
Прислужницата се обърна към Степ и той кимна с глава. Поло влезе тичешком.
— Леле, ако знаеш…
— Да не си ми донесъл сандвичи?
— Няма да ти нося вече, защото не заслужаваш. Гледай тука! — Той показа последния брой на „Ил Месаджеро“.
— Имам си вестник. — Степ вдигна от масата „Ла Република“. — Донесе ми го Мария. Ти май въобще не я поздрави.
Поло се обърна нетърпеливо към нея:
— Добро утро, Мария.
— И защо винаги звъниш на пожар?
Мария се подсмихна.
— Отивам да оправя стаята — измънка тя и излезе ни пръсти.
Степ отпи от кафето.
— Има те във вестника! — обяви Поло и го разтвори на масата.
Вярно беше — там се мъдреха Степ и Баби върху мотора, изправен на едно колело. Добре че номерът не се виждаше, иначе щеше да стане лошо. Имаше цяла статия за гонката, с имената на някои от задържаните и подробно описание на неговото бягство.
— Видя ли? Вече си известен! Де да бяха написали нещо такова за мен!