Купата на небесата
- Автор: Бенфорд Грегори, Нивен Ларриё
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-453-6
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Купата на небесата». Краткое содержание книги:
Поразително! И все пак работеше.
Но опасността от този метод се състоеше в липсата на истинско осъзнаване. Тези създания не се познаваха. Вземаха решения, без да знаят истинските елементи зад тях. Може би дори не знаеха защо си избират партньори за чифтосване!
Това я наведе на нова мисъл.
Дали имаха повече ментална свобода от Народа, или по-малко? Скриването на подсъзнанието от поглед — дали в това имаше някаква полза? Въпреки че беше очевидно и опасно дестабилизиращо явление, както показваше историята на собствената ѝ раса? Подсъзнанието можеше да развихри силни страсти, които помитаха цели общества. Освен ако дълбоките причини не бъдеха открити и регулирани.
Никога не беше размишлявала за друг разум — че би могло да има предимство от скриването на подсъзнанието. Въпросът опираше до ограниченията на Народа, до неговото превъзходство — и дори до свободата му.
Знаеше, че въпреки възможността съзнанието да се анализира детайлно трябва да се вярва в свободната воля. Това правило важеше дори за тези извънземни. Логиката му бе проста. Ако свободната воля е реалност, то се прави правилният избор. Ако свободната воля не съществува, не се прави правилен избор. Всъщност не правиш никакъв избор, защото не разполагаш със свободна воля.
В това отношение Народът и Пришълците бяха равнопоставени.
Тези дребни създания имаха богат мисловен живот, по-дълбок, отколкото бе предполагала. Нямаха обаче гледна точка, от която да видят огромните континенти на адаптивното подсъзнание. Не виждаха впечатляващия пейзаж на съзнанието в цялото му великолепие.
Те пътешестваха в корабна среда, която сигурно нямаше нищо общо с естествения им свят. Може би въобще не бяха помислили да построят Звезден кораб за правилно изследване на галактиката. Или по-скоро дори не можеха да опитат и затова бяха тръгнали с простите машини. Бяха млади и незрели, склонни да страдат.
Значи ситуацията им беше трагична. Бяха полетели сред звездите, а мозъците им бяха еволюирали да се борят със свят, носещ бегла прилика с огромните объркани купища информация в настоящия им странен мисловен процес.
Може би смъртта им щеше да е истинско облекчение от тези неестествени мъчения.
6.
Съобщението от Редуинг повдигна духа им. Но настроението скоро спадна пред настойчивия въпрос: „А сега какво?“.
Излъчвателят на Лау Пин не можеше да достигне до „Слънцетърсач“. Редуинг можеше да фокусира един мегават от 14,4-гигахерцовата си енергия към тях, но излъчвателят, дори напълно зареден, можеше да изкара само двуватов нефокусиран сигнал.
Значи бяха заклещени. Бет наблюдаваше реакциите им. И в този момент, насред скучните дневни грижи, Абдус направи истинско чудо.
— Нося ви малко радост — заяви той. Държеше една от манерките, които им бяха дали Слугите. След като бяха установили ежедневен ритъм в събирането и приготвянето на храна и останалите подробности на уседналия живот, вече имаха време и за други неща.
Абдус им раздаде малките чаши, изработени от Слугите, и им наля някаква мътна течност. После каза въодушевено:
— Наздраве!
Всички отпиха.
— Първак! — възкликна Фред.
Абдус го погледна обидено.
— Вино. Направих го от остатъците от плодовете.
— Менте — извикаха едновременно Майра и Лау Пин. Майра дори се хвана за корема в комично повръщане.
Въпреки това им хареса. Бет отказа втора чаша и продължи да наблюдава останалите. Те гримасничеха, но това не ги спираше да пият. Нито пречеше на все по-силния смях, мръсните истории, очевидните лъжи и блесналите погледи. След всичко случило се имаха нужда от разпускане. Алкохолът им предоставяше лесен начин. „Остави ги на мира“. Наблюдаваше обаче Фред Оджама, който ставаше все по-унил и след известно време заяви, че не бива да пие повече, и остави чашата си.
На другата сутрин всички бяха махмурлии и главите ги цепеха. Свършиха със задачите и се отпуснаха. Слугите с гладко оперение им донесоха цилиндрични контейнери и ги оставиха в краката на Майра. Тя отвори един и внимателно го подуши.
— Мирише на… алкохол.
Бет направи гримаса. Извънземните се бяха усетили бързо. Ако искаш затворниците да са кротки, дай им от древното химическо съединение, което утешава, но и замъглява ума. Хитро, но и опасно.
Със следващото си изявление Лау Пин се издигна в очите ѝ.
— Не ми харесва, че ни наблюдават. Доказва, че се опитват… — Не довърши мисълта си.
— Какво? — попита Бет. — Да ни държат упоени ли?
— Просто се грижат за нас — възрази Майра.
Лау Пин изви иронично устни.
— По-лошо. Ясно е, че разбират от органична химия. И че ние не сме гости, а опитни животни. Експериментират с алкохол, за да видят как ще реагираме.