Четирите цвята на магията

От опит знаеше колко безполезно беше да се прокрадва. Барън никога не бе минавал за дребен, а на всяко стъпало ботушите му трополяха силно. Стигна малката зелена врата на горната площадка, поспря се и притисна ухо до дървенията. Не чу нищо и за миг се усъмни в себе си. Бе задрямал неусетно след напускането на Лайла и си помисли, че просто е сънувал стъпките от притеснение. Взе да отпуска хватката си върху пушката, която стискаше с побелели кокалчета, издиша и се накани да се върне в леглото. След това обаче чу метално дрънчене от падане на монета и съмнението му пламна като свещ. Отвори с трясък вратата, вдигнал оръжието.

И Лайла, и Кел вече ги нямаше, но стаята не беше празна — до отворения прозорец стоеше мъж и подхвърляше в шепата си сребърния часовник на момичето. Фенерът на масата гореше с особена бледа светлина, на която непознатият изглеждаше странно обезцветен, като се започне от въгленовочерната коса и бледата кожа, и се стигне до избеляло сивите му дрехи. Погледът му се отклони спокойно от часовника и се спря върху Барън — не изглеждаше никак впечатлен от пушката — и тогава кръчмарят видя, че едното му око е зелено. Другото беше черно като нощ.

Лайла беше описала този човек на Барън и дори му бе споменала името.

Холанд.

Съдържателят не се поколеба. Дръпна спусъка и пушката изтрещя през стаята с оглушителен тътен, от който му зазвъняха ушите. Но когато облакът дим се разсея, безцветният нашественик стоеше точно където се бе намирал преди изстрела — невредим. Барън го зяпна в потрес. Въздухът пред Холанд проблясваше леко и на кръчмаря му потрябва известно време да осъзнае, че е пълен със сачми. Малките метални зрънца висяха пред гърдите на непознатия. След това паднаха и се разсипаха по пода като гвоздеи.

Преди Барън да успее да изпразни и другата цев, Холанд сви пръсти, а оръжието излетя от ръцете на съдържателя и се преметна през тясната стая, за да се удари с дрънчене в стената. Барън се хвърли след него — или поне имаше такова намерение, но тялото му отказа да мръдне и остана твърдо вкоренено на място, не от страх, а от нещо по-силно. Магия. Той насили крайниците си да шавнат, ала невъзможна сила надвиваше над волята му и ги задържа неподвижни.

— Къде са те? — попита Холанд. Говореше тихо, студено и безразлично.

Капка пот протече по бузата на Барън, докато се бореше с магията — безполезно.

— Няма ги — оповести с глас като гръмотевична буря.

Холанд се намръщи, разочарован. Извъди от колана си закривен нож.

— Забелязах… — пресече стаята с равни, отекващи стъпки и плавно поднесе острието към гърлото на съдържателя. Беше много студено и много остро. — Къде отидоха?