Четирите цвята на магията

Миг по-късно зави зад поредния ъгъл и откри източника на гълчавата. По протежение на главната улица се беше събрала голяма тълпа и се вълнуваше нетърпеливо. Хората имаха вид на обикновени граждани, но с дрехи, далеч по-изискани, отколкото Лайла бе виждала на гърба на лондончани у дома. Самата им кройка не беше толкова чужда — мъжете носеха елегантни сюртуци с високи яки, жените — пристегнати в кръста рокли и над тях — плащове; но платовете се стичаха по хората като течен метал и в косите, по шапките и маншетите им бяха вплетени влакна златна сърма.

Лайла се загърна по-плътно в палтото на Кел със сребърните копчета, благодарна, че скрива износения ѝ сюртук отдолу. В процепите между ликуващата тълпа успя да различи червената река отвъд — точно където би се намирала Темза — а странната ѝ светлина къпеше бреговете.

Темза? Извор на магия?

Навярно най-големият на света. Не че тук сте способни да я усетите, но ако можеше да видиш каква е в моя Лондон…

Наистина беше величествена. И все пак Лайла се чувстваше привлечена не толкова от водата, колкото от корабите по течението. Имаше съдове с всевъзможни размери и форми, от бригантини и галери до шхуни и фрегати, които се люлееха по червените вълни с издути платна. Дузини емблеми грееха по платната на мачтите им и по корпусите, но над всички се вееха флагове в червено и златно. Те блестяха и мамеха Лайла. Качи се на борда, така ѝ казваха. Мога да съм твой. Да беше Лайла мъж, а корабите — запретнали полите си млади девици, пак нямаше да ги желае по-силно. Задръжте си изисканите рокли, помисли си тя. Аз избирам корабите.

Но макар разнородният флот да пробуждаше трепет в гърдите на девойката, вниманието на тълпата не беше насочено нито към възхитителните кораби, нито към невъзможно червената река.

По булеварда напредваше процесия.

Лайла стигна покрайнините на тълпата, точно когато колона мъже измарширува по улицата в плащове от тъмна тъкан, които се увиваха около телата им, сякаш крайниците им бяха втечнени. Носеха огън в шепите си и докато танцуваха и се въртяха, огънят се виеше около тях, проследяваше движенията им и витаеше във въздуха зад тях. Устните на танцьорите мърдаха, макар словата им да оставаха скрити под гълчавата от парада и Лайла се запромъква напред сред народа, за да вижда по-добре. Мъжете отминаха твърде бързо, но подир тях се появи редица жени. Облечени в широки роби, изпълняваха по-гъвкава версия на същия танц, но с вода. Лайла гледаше, ококорена: водата се държеше като лента в ръцете им, усукваше се и се гънеше из въздуха, сякаш по магия.

Разбира се, помисли си девойката. То си е по магия.