Четирите цвята на магията
- Автор: Шваб Виктория
- Серия: Сенки на магията #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Емас“
- ISBN: 978-954-357-354-7
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Четирите цвята на магията». Краткое содержание книги:
— Тъй значи — очите на Лайла блестяха. — Кога тръгваме?
Кел вдигна поглед.
— Няма „ние“.
Тя стоеше облегната на стената точно до мястото, където я беше приковал за дървенията — дъската беше нацепена и съсипана, понеже се бе наложило да си прореже път — сякаш му напомняше и за неговите действия, и за нейните.
— Искам да дойда — настоя тя. — Няма да ти кажа къде е камъкът. Не и докато не се съгласиш.
Кел сви юмруци.
— Оковите, които призова за Холанд, няма да удържат. Магията на антари е достатъчно силна да ги разтвори, щом се събуди. Няма да му отнеме много време да го осъзнае, да се освободи, и отново да тръгне да ни търси. Следователно не разполагам с време за игрички.
— Не е игра — възрази Лайла простичко.
— Тогава какво е?
— Възможност… — тя се оттласна от стената. — Изход… — спокойствието ѝ се разклати като завеса и за момент Кел съзря какво има отдолу: копнеж, страх, отчаяние.
— Искаш да се махнеш оттук — констатира той, — но нямаш представа в какво се забъркваш.
— Не ми пука — изсумтя тя. — Искам да дойда.
— Не можеш — Кел се изправи на крака. За момент го разлюля лек световъртеж и той се подпря на леглото в очакване да премине.
Лайла се засмя подигравателно:
— Не си във форма да тръгнеш сам.
— Не би могла да дойдеш, Лайла — натърти той. — Само антари могат да се движат между световете.
— Този мой камък…
— Не е твой.
— В момента е. И ти каза, че е чиста магия. Създава магия. Ще ми позволи да премина!
Девойката го заяви така, сякаш изгаряше от увереност.
— Ами ако не го направи? — поинтересува се Кел. — Ами ако не е всемогъщ? Ако е само дрънкулка за призоваване на дребни заклинания?
Лайла явно не му повярва. Впрочем, той не беше сигурен дали и сам си вярва. Беше държал камъка в ръка. Бе усетил силата в него и му се стори безгранична. Но му се щеше Лайла да не го изпробва. Заключи:
— Няма откъде да знаеш.
— Този риск ще си го поема аз, а не ти.
Кел я измери с поглед, преди да попита:
— Защо?
Девойката сви рамене:
— Търсен престъпник съм.
— Престъпница, понеже не си мъж.
Лайла му се усмихна високомерно:
— Властите все още не го знаят. Вероятно затова и продължават да ме издирват, а не са ме окачили вече на бесилото.
Кел отказа да смени темата.
— Защо всъщност искаш да го направиш?
— Понеже съм глупачка.
— Лайла…
— Понеже не мога да остана тук — сопна му се тя и усмивката ѝ угасна. — Понеже искам да видя свят, пък дори и да не е моят. И понеже ще ти спася живота.
Лудост, помисли си Кел. Пълна лудост! Тя нямаше да премине през вратата. И дори камъкът да подейства, дори ако някак си се получеше, тогава какво? Прехвърлянето представляваше предателство и той беше сигурен, че това се отнася и за хора, особено за престъпници. Да прекара контрабанда музикална кутийка беше едно, но да прехвърли крадец беше съвсем друго. Ами реликва от Черния Лондон? — скастри го гласче в главата му. Той разтри очи. Лайла го приковаваше с поглед. Като изключим предателството, оставаше си фактът, че тя е от сивия свят — нямаше място в неговия Лондон. Беше прекалено опасно. Лудост — и той щеше да е луд да я остави да опита… но Лайла имаше право за едно. Кел не се чувстваше достатъчно силен да предприеме пътешествието сам. И по-лошо, не му се искаше. Страхуваше се — повече, отколкото беше склонен да признае — относно предстоящата си задача и съдбата, която го очакваше в края ѝ. Пък и някой трябваше да сподели с Червения трон — да съобщи на майка му и баща му, а и на Рай — какво е станало. Не можеше да отнесе тази опасност на прага им, но би могъл да прати Лайла да им разкаже за нея.
— Не знаеш нищо за тези светове — опита Кел, но съпротивата се оттичаше от гласа му.
— Знам, разбира се — възрази Лайла весело. — Имаме Скучен Лондон, Лондон на Кел, Зловещ Лондон и Мъртъв Лондон… — изброи тя, като ги отмяташе на пръсти. — Виждаш ли? Бързо се уча.
Освен това си и човек, помисли си Кел. Странен, инатлив, човек-главорез, но все пак простосмъртен. В небесата започваше да се прокрадва светлина — бледа и разводнена от дъжда. Кел не можеше да си позволи да стои тук и да изчаква тя да се откаже. Нареди: