Четирите цвята на магията
- Автор: Шваб Виктория
- Серия: Сенки на магията #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Емас“
- ISBN: 978-954-357-354-7
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Четирите цвята на магията». Краткое содержание книги:
— Мас авен — отвърна втората и подбели очи. — Елиса е влюбена в черноокия принц.
Лайла се намръщи. Черноок принц ли?
— Не отричай, че е главозамайващ. По особен начин.
— Анеш. По страховит начин.
— Так. Нищо не е в сравнение с Рай!
— Извинете — намеси се Лайла. Трите девойчета се обърнаха към нея. — Какво е всичко това? — попита тя и посочи парада. — За какво е?
Първата заговорила на развален английски се разсмя изумено, сякаш Лайла се шегуваше.
— Мас авен — отвърна втората. — Откъде си, та не знаеш? Днес е рожденият ден на принц Рай, разбира се.
— Разбира се — повтори Лайла.
— Великолепно произношение имаш — обади се момичето, което търсеше черноокия си принц. Елиса. — При кой учител ходиш?
Сега беше ред на Лайла да се разсмее. Момичетата само я зяпаха. Сетне обаче тромпети — или поне звучаха приблизително като такива — отекнаха от посоката, от където беше дошло кралското семейство, а тълпата вече тръгнала след процесията, се люшна към призива им и отнесе момичетата. Лайла излезе встрани и пъхна ръка в джоба си, за да провери дали черното камъче още е там. Не го беше загубила. То вибрираше и искаше да го държат, но девойката устоя на тази потребност. Колкото и хитро да беше, тя не падаше по-долу.
След като процесията отмина, нищо не ѝ препречваше гледката към бляскавата река от другата страна на пътя. Сияеше с невъзможна червена светлина, все едно осветена изотдолу. Извор, беше нарекъл реката Кел и Лайла виждаше защо. Тя вибрираше от сила и кралската карета сигурно беше минала по някой мост, защото сега се движеше по отсрещния бряг, съпроводена от далечни възгласи и викове. Крадлата плъзна поглед по водата и накрая го спря върху масивна, сводеста постройка — нямаше какво друго да бъде, освен дворец. Намираше се не на брега — както парламента у дома — а над самата река, стъпил на двата бряга над водата като мост. Изглеждаше издялан от стъкло или кристал, споени с мед и камъни. Лайла огледа постройката с алчен поглед. Дворецът приличаше на скъпоценен камък. Не, на корона със скъпоценности, но с размер за планина, а не за глава.
Тромпетите свиреха от стълбите, където слуги с къси ливреи в червено и златно се изливаха като река, понесли храна и напитки за тълпите.
Уханието във въздуха — непознати ястия, питиета и магия — опияняваше силно. Лайла усети как ѝ завърта главата, още докато тръгваше по улицата.
Тълпата оредяваше и между празната улица и червената река се разкри пазар, разцъфтял като букет рози. Част от хората се бяха разотишли след кралския парад, но останалите се насочваха към пазара и Лайла ги последва.
— Крайсак! — викаше жена, вдигнала огненочервени камъни. — Ниса лин.
— Тесани! — подканваше друга с нещо, подобно на димящ метален чайник. — Кас тесани! — Размаха два пръста във въздуха. — Сеса лин.
Навсякъде търговци рекламираха стоките си на странния си език. Лайла се опита тук-там да прихване по нещо, за да свърже извиканите на висок глас думи с предметите, които се продаваха — кас явно значеше горещ, а лин, предположи тя, беше някаква монета — но всичко бе тъй ярко и живописно, и така натежало от сила, че трудно успяваше да се съсредоточи достатъчно, за да следи каквото и да е.
Понамести палтото на Кел на раменете си и тръгна между шатрите и сергиите с алчен поглед. Нямаше пари, но имаше бързи пръсти. Подмина сергия с надпис „ЕСЕНИР“ и на нея — дъска, затрупана с полирани камъчета във всякакви цветове — не просто червено или синьо, а съвършени имитации на природата: огненочервено, лятно тревистозелено, нощно синьо. Търговецът стоеше с гръб към нея и тя не можа да се сдържи.
Посегна към най-близкия талисман — прелестен синьо-зелен камък с цвета на открито море — или поне с цвета, който тя си представяше, че има морето и онзи, с какъвто го бе виждала нарисувано — с малки бели петънца като разбиващи се вълни. Но когато сви пръсти около плячката си, опари я остра болка.
Тя изпъшка, по-скоро от шока на опарването, отколкото от самата горещина, и бързо се дръпна с тръпнеща ръка. Преди да успее да отстъпи, търговецът я хвана за китката.
— Керс ла? — попита строго. Тя не отвърна — понеже не можеше — и той се разкрещя все по-силно и по-високо, а думите се сливаха в ушите ѝ.
— Пусни ме — настоя Лайла.
Търговецът сбърчи чело, като чу гласа ѝ.
— Какво тебе мислиш? — попита той на гърлен английски. — Да измъква се с изискани приказки?
— Нямам и най-малка представа какви ги говориш — сопна се Лайла. — Я ме пусни.