Четирите цвята на магията

То се ококори и избълва поредица думи на език, който тя не разпозна. Определено не беше английски.

— Разбираш ли ме? — попита девойката, като нарочно провлачи думите, но момчето само поклати глава, загърчи се в хватката ѝ и продължи да ръси чуждестранни думи, докато тя не го пусна.

Друг, по-шумен възглас се разнесе през гъстата тълпа и Лайла вдигна очи да проследи приближаването на открита каляска. Теглеха я чифт бели коне и бе обградена от въоръжена охрана. Над каляската се вееха флагове, по-орнаментирани и с по-сложна украса — тук слънцето, което се виждаше на много от знамената, изгряваше над чаша, пълна сякаш до ръба с утринна светлина. Самият потир беше украсен с орнаментирано М, всичко това — везано със златна нишка на основа от червена коприна.

В каляската стояха мъж и жена, хванати за ръце, алени наметала трептяха на раменете им и се спущаха чак до лъскавия под. И двамата бяха мургави, с целуната от слънцето кожа и черни коси, на които изпъкваха положените на главите им златни корони. (Благородници, помисли си Лайла. Разбира се. Светът беше различен. С различни крал и кралица. Но благородниците винаги бяха налице.)

Между краля и кралицата, качил единия си ботуш на седалката като победител, се беше изправил младеж с тънка коронка, засияла в черните му, разбъркани кичури, а наметало от чисто злато се спускаше от широките му рамене. Принц. Вдигна ръка да помаха на тълпата и народът полудя от радост.

— Варес Рай! — надигна се вик от отсрещната страна на парада, бързо подет и разнесен от дузина други гласове. — Варес Рай! Варес Рай!

Принцът засия с ослепителна усмивка и на няколко фута вляво от Лайла млада жена взе, че припадна. Лайла се намръщи на глупостта на момичето, но когато се извърна отново към парада, забеляза, че принцът я гледа. Настоятелно. Тя пламна цялата. Благородникът не се усмихна, не смигна, просто задържа погледа ѝ в течение на един дълъг, много дълъг миг, леко свъсил чело, сякаш му беше ясно, че мястото ѝ не е тук; сякаш гледаше нея и виждаше някой съвсем друг. Лайла знаеше, че вероятно е редно да се поклони или поне да отклони очи, но се взираше упорито в отговор. След това мигът отмина. Принцът се усмихна отново и се извърна към поданиците си, а каляската продължи нататък с плющящи флагове, следвана от танцьори и възбудени граждани.

Лайла отново се взе в ръце. Не осъзнаваше колко надалеч напред е отишла с другите от тълпата, докато не осъзна, че групичка момичета бърборят до самия ѝ лакът.

— Къде е той? — попита една от тях. Лайла я зяпна, облекчена да чуе поне някой да говори на нейния език.

— Сера сина госе — отвърна друго момиче и после, на английски със силен акцент. — Произношението ти е много добро.

— Ренса тав — наду се първото девойче. — Упражнявам се за довечера. И на теб ще ти е от полза, ако искаш да танцуваш… — надигна се на пръсти да помаха на изчезващия в далечината принц.

— Партньорът ти по танци — отбеляза третото момиче на развален английски, — май изглежда липсва.