Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Марта се замисли как ли е било в миналото, в селска Швеция, когато старите хора са се премествали в някоя къщичка недалеч от семейната ферма, но са продължавали да вземат участие в работата. Така са имали чувството, че все още има нужда от тях. А сега? На кого му се живееше, след като обществото не се нуждаеше от него? Обществото се беше побъркало. Като извършваха престъпления, те поне показваха колко много енергия могат да имат пенсионерите. „Старите хора също са способни да правят много неща“, помисли си Марта. Смяташе, че те са добър пример за това.
Доволна от себе си, тя отиде в кухнята, извади чашите за шампанско и ги подреди на масата в трапезарията. После се зае да ги напълни, като си тананикаше.
– Трябва да хапнем нещо с шампанското – предложи Кристина.
Марта се върна в кухнята. По пътя мина през дневната и когато стигна до рояла, тя изпита усещането, че нещо се е променило. Спря, огледа се, но после поклати глава на себе си и продължи.
Сестра Барбара запали поредната цигара и дръпна силно от нея. Проклетите непослушни пенсионери! Полицията беше успяла да проследи дирите им до ферибота „Мариела“ на компанията „Викинг Лайн“, преди да отплава за Хелзинки, но корабът се беше върнал в Стокхолм без тях. Барбара си представяше как са се изгубили и се лутат някъде във Финландия, а може би дори по-далеч на изток. Дружелюбният инспектор Льонберг от полицейското управление в район Нормалм се беше опитал да я успокои, като й беше казал, че рано или късно ще се появят отнякъде, но вече беше минала повече от седмица.
– Не забравяйте, че те са петима възрастни хора, които могат да се грижат един за друг. Със сигурност всичко ще свърши добре, млада госпожице. Веднага щом изникнат отнякъде, ще се свържа с вас.
Но тя не искаше само да седи и да чака да се разрази неминуемият скандал. Трябваше да предприеме нещо. Синът на Греблото задаваше въпроси, а жителите на старческия дом „Диамант“ вече не говореха за нищо друго. Барбара разпита останалите пенсионери, но не научи нищо повече за предполагаемата дестинация на хористите.
– Никой не бяга, ако няма причина – каза една стара жена, като наместваше изкуствената си челюст.
– Коледната украса – изръмжа друг пенсионер. – Това беше капката, която преля чашата. Не бива да сте толкова стиснати. Иначе хората ще се обърнат срещу вас. Между другото кога ще започнем отново да получаваме кифлички с кафето?
– Ако не започнете да ни давате пастички или кифлички, може и ние да изчезнем – добави с лукава усмивка Елза, която беше на деветдесет години. – И защо не сервирате сладкиши за Велики пости? Аз ги обичам с много сметана и крем от бадеми.
Сестра Барбара не можеше да разбере какво се е случило. Преди в старческия дом „Диамант“ беше толкова спокойно и приятно! Всички си седяха по креслата и по цял ден гледаха телевизия. А сега не спираха да мърморят.
Освен това много се притесняваше за Марта, Греблото и останалите. Не можеше да си обясни как бяха успели да се измъкнат от дома. Сигурно беше станало с помощ отвън – може би от децата им. Децата им, точно така. Синът на Греблото се беше обадил по телефона от кораба си, за да я наругае, така че не можеше да разчита на него. Но може би децата на Кристина щяха да й съдействат? Сестра Барбара реши да им се обади. Вече не можеше да се справи сама.
34.
Не, това просто не можеше да бъде вярно! Марта се надвеси над рояла с широко отворени очи, поклати глава и отново погледна нагоре. Сигурно просто беше уморена и объркана след пътуването. Щеше да се почувства по-добре, след като хапне нещо. Малко печено агнешко с чаша вино и всичко щеше да се оправи. Щеше да бъде чудесно да вечерят, без цялата маса да се клати, както се случваше на круизния кораб. Марта се опита да се успокои, но дълбоко в себе си знаеше, че нещо съвсем не е наред – че някой просто... но не, това беше невъзможно. Тя поклати глава и се присъедини към останалите, без да им каже и дума.
След обяда Марта седеше мълчаливо, докато останалите обсъждаха дали трябва да тъгуват за загубата на половината от откупа. В крайна сметка решиха да се задоволят с това, което имат, защото въпреки всичко вече имаха повече пари, отколкото дори можеха да си представят в предишния си живот. Единствената, която продължи да се оплаква, беше Ана-Грета.