Върховният повелител

Двамата минаха през вратата, която водеше към покрива, и продължиха през Университета. Когато Лорлън се появи във фоайето, той видя Баран да стои до вратата на кабинета му. Щом зърна приближаващия се Лорлън, на лицето на стражника се изписа облекчение.

— Добър ден, капитане – поздрави го магьосникът.

Баран се поклони.

— Разпоредителю.

— Заповядайте в кабинета ми. – Лорлън въведе Баран и Оусън вътре, и покани госта си да седне. След като се настани зад бюрото си, той погледна сериозно капитана.

— Какво ви води в Гилдията? Надявам се, че не е поредното убийство.

— Боя се, че е така. Не просто поредното убийство. – В гласа на Баран се усещаше напрежение. – Този път сме станали свидетели на истинско клане.

Лорлън усети как кръвта във вените му изстива.

— Продължавайте.

— Снощи в Северния квартал са открити четиринайсет жертви, всичките убити по един и същ начин. Повечето са намерени на улицата, няколко в къщите. – Баран поклати глава. – Сякаш някакъв луд е вилнял из копторите и е избивал всичко живо по пътя си.

— В такъв случай не може да не е имало свидетели.

Баран поклати глава.

— Не научих нищо полезно. Няколко души казаха, че като че ли са видели жена, други твърдят, че е мъж. Никой не е видял лицето му. Било е твърде тъмно.

— По какъв начин са били убити? – насили се да попита Лорлън.

— С плитки разрези. Нито един не е бил фатален. Няма следа от отрова. По раните има отпечатъци от пръсти. Затова дойдох при вас. Това е единствената връзка с предишните случаи, които сме обсъждали. – Той замълча. – Има и още нещо.

— Да?

— Един от следователите ми научил от съпруга на една от жертвите, че се носят слухове за битка в една от пивниците предишната вечер. Битка между магьосници.

Лорлън успя да придаде скептично изражение на лицето си.

— Магьосници?

— Да. Единият очевидно се спуснал плавно от прозореца на третия етаж. Помислих си, че може да са се объркали в тъмното, но всички убийства са извършени в права линия, която сочи към пивницата. Или се отдалечава от нея.

— Проверихте ли пивницата?

— Да. Една от стаите беше доста разбита, значи снощи там наистина се е случило нещо. Дали е била използвана магия... – Той сви рамене. – Кой може да каже?

— Ние – обади се Оусън.

Лорлън погледна към помощника си. Оусън беше прав; някои от Гилдията трябваше да проучи пивницата. „Акарин ще поиска аз да я проверя” – помисли си той.

— Бих искал да видя тази стая.

Баран кимна.

— Веднага ще ви отведа. Навън ме чака екипаж на Стражата.

— Бих могъл и аз да отида – предложи Оусън.

— Не – отвърна Лорлън. – Аз ще го направя. Знам повече за тези случаи от теб. Остани тук и дръж нещата под око.