Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
Когато се върнаха в лагера, тяхната шатра беше вдигната. Емили спря, за да наблюдава Дрейвън, докато замахваше с тежкия дървен чук, за да забие надълбоко коловете на шатрата. Бялата му, ленена туника се изпъваше силно върху мускулите му, когато вдигаше чука над главата си и го стоварваше долу.
Кръвта ѝ запрепуска от гледката. Никога не беше виждала мъж така добре оформен, толкова силен. Наистина, дъхът ѝ спираше само докато го гледаше.
И когато той приключи, беше покрит със ситни капчици пот. Каза нещо на един от рицарите си, преди да метне дисагите си върху рамене и да се отправи към потока.
Той отиваше да се измие, помисли си тя с трепет.
И всичко, което трябваше да направи бе...
О, не, отсече умът ѝ, не може да направиш това! Емили прехапа устни. Да, можеше. Кой щеше да разбере, ако тя го шпионираше?
– Отивайте.
Тя подскочи от гласа на Алис, който прозвуча в ухото ѝ.
– Извинявай? – попита тя.
Алис ѝ отправи дяволита усмивка.
– Знам, какво си мислите, милейди. Видях погледа ви да следи Негова светлост към дърветата и ви казвам: отивайте и го вижте заради себе си.
– Но Алис...
– Но Алис, нищо. Една дама би трябвало да има шанса да прегледа стоката, преди да се ангажира с документ.
Горещина заля бузите на Емили. Прислужницата ѝ можеше да бъде много груба на моменти, и все пак... Беше много примамливо.
Алис я побутна с лакът.
– Отивайте. Ще изсвиря, ако някой влезе сред дърветата след вас.
– А ако той ме хване?
– Кажете, че сте се изгубили. Само, ако му дойде на ум да ви попита. Кой знае, може той да приветства присъствието ви.
Емили погледна към лагера нерешително. Всички бяха там, включително Саймън, който седеше с двама от рицарите и пиеха ейл от един мях.
Щеше ли да посмее?
– Ако искате, ще дойда с вас.
Емили примигна срещу прислужницата си.
– Какво?
Алис се ухили нечестиво.
– Ще бъда повече от щастлива да дойда с вас, ако трябва да съм честна.
Емили не знаеше какво да каже на това, докато Алис не проговори отново.
– Със сигурност милейди не се страхува, нали?
– Не бъди смешна. Не съм дете, Алис, и не можеш да ме подтикваш към това, като ме наричаш страхлива.
– Никога не бих го направила – каза невинно Алис, но изразът на лицето ѝ противоречеше на думите ѝ.
Алис спусна погледа си надолу към ведрото, до краката на Емили.
– О, вижте – драматично възкликна Алис. – Свършила ми е водата. Колко ужасно. Ами, вярвам, че трябва да отида за още. – Алис грабна ведрото и тръгна към дърветата. – Ще иска ли милейди да се присъедини към мен?
– Ти си непоправима!
Емили имаше лошо предчувствие за това, но по погледа на прислужницата си знаеше, че не може да повлияе на Алис.
– Дай ми ведрото и аз...
– О, не, милейди – каза Алис, като премигваше преувеличено с очи. – Никога не мога да ви позволя да носите вода. Какво ще каже Негова светлост?
- Алис!
Обноските ѝ моментално се върнаха към нормалното ѝ държане.
– Сега вие събудихте любопитството ми, милейди. Трябва да дойда с вас, но ще остана само минута. – Лицето ѝ стана умоляващо. – Само бърз поглед?
– И двете ще му хвърлим бърз поглед, след което се връщаме право назад.
– И двете?
– И двете – повтори Емили, после пое въздух за кураж и се присъедини към Алис, след това двете тръгнаха внимателно през дърветата.
Не им отне много, докато намерят Дрейвън. Той вече беше свалил дрехите си и беше нагазил до кръста във водата. Лицето на Емили пламна, когато двете с Алис приклекнаха зад голям храст, за да го наблюдават незабелязано.
– Господи, милейди – каза Алис задъхано. –Никога не съм виждала нещо подобно.
Нито пък тя. Гърлото на Емили беше пресъхнало, когато видя добре оформените мускули на гърба му. Бронзовата кожа блестеше от водата, а всяка негова част изглеждаше добре оформена и силна. Широките му рамене се стесняваха в тясна талия.
А около врата си носеше малък амулет на кожена връзка.
Водата се плискаше около плътта му и се събираше в късите косми на гърдите му. Дори от разстояние, можеше да каже колко здрав бе гръдния му кош и твърде лесно си припомни чувството да бъде държана близко до това, твърдо като скала, тяло. Усещането за устните и ръцете му върху плътта си.
Тя прехапа устни при спомена и си пожела да притежава дързостта да извърви краткото разстояние, което ги разделяше.
Дрейвън се наведе, за да намокри косата си, като ѝ предостави възможност да зърне перфектните му, бронзови задни части и задник, толкова добре оформен, че внезапно я обзе силна похот.