Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
Не успяха да седнат. Вместо да седне, Гийом-Франсоа Виал отиде до камината, сграбчи ръжена и го заби в главата на своя любим tonton. Jean-Marie Leclair, наричан Старши, не можа да каже нищо. Строполи се на земята, без да изохка, с ръжена, забит в главата му. Капки кръв изпръскаха дървения калъф на цигулката. Виал, дишайки тежко, избърса чистите си ръце в палтото и каза да знаеш само как чаках този момент, tonton Жан. Огледа се, взе цигулката, прибра я в изцапания калъф и излезе през балкона, който гледаше към терасата. Както бягаше посред бял ден, му хрумна, че ще трябва да направи едно не съвсем приятелско посещение на Лагит.
– Доколкото знам – продължи синьор Незнамкойси, застанал насред улицата, – на тази цигулка никой не е свирил системно, както в случая с Месия148 на Страдивари, разбирате ли ме?
– Не – отвърна Ардевол нетърпеливо.
– Искам да кажа, че това я прави по-ценна. Следите й се губят още в годината на изработката й, след като попада в ръцете на Гийом-Франсоа Виал. Възможно е хората, които са я притежавали, да са свирили на нея, но нямам сведения за това. А сега я откриваме тук. Този инструмент няма цена.
– Точно това исках да чуя, caro dottore149.
– Наистина ли е първата? – попита с нотка на любопитство господин Беренгер.
– Да.
– Аз бих се отказал, господин Ардевол. Това са много пари.
– Струва ли си парите? – попита Феликс Ардевол, като гледаше Незнамкойси.
– Аз бих платил без колебание. Ако ги имах. Има вълшебен звук.
– Все тая ми е какъв звук има.
– И изключителна символична стойност.
– Това вече ме интересува.
– И още сега ще я върнем на собственика й.
– Ама той ми я подари! Кълна ти се, татко!
Господин Пленса си облече палтото, направи неуловим знак с очи на жена си, взе калъфа и с енергичен жест с глава нареди на Бернат да го последва. Мълчаливото погребално шествие, понесло мъничкия ковчег, се предвождаше от черните мисли на Бернат, който проклинаше часа, когато поиска да се похвали с цигулката на майка си и й показа истинска сториони, а тя, предателката, веднага щом баща му се прибра, се разприказва Жоан, виж какво има сина ни. И господин Пленса я погледна, разгледа я и след няколко секунди мълчание каза откъде домъкна тази цигулка?
– Звучи много добре, татко.
– Да, но аз те питам откъде, мамка му, си я домъкнал?
– Жоан, моля те!
– Хайде, Бернат. Тук няма шега. – Нетърпеливо: – Откъде я взе?
– Отникъде, искам да кажа, че ми я дадоха. Нейният собственик ми я даде.
– А кой е този собственик идиот?
– Адриа Ардевол.
– Тази цигулка е на семейство Ардевол?
Мълчание: майката и бащата си размениха бърз поглед. Бащата въздъхна, взе цигулката, прибра я в калъфа и каза още сега ще я върнем на нейния собственик.
142 Манастир на Доминиканския орден. – Б. р.
143 Отдел по въпросите на правосъдието и мира (ит.). – Б. пр.
144 Квартал в историческия център на Рим. – Б. р.
145 Представител на италианската фамилия лютиери Галиано. – Б. р.
146 Доктор (ит.). – Б. пр.
147 Скъпи вуйчо (фр.). – Б. пр.
148 Една от най-ценните цигулки „Страдивари“ и единствената, която се е запазила като нова. – Б. пр.
149 Драги докторе (ит.). – Б. пр.
13
Аз й отворих вратата. Беше жена, по-млада от майка, много висока, с нежен поглед и начервени устни. Щом ме видя, на лицето й се изписа изражение, по което разбрах, че съм й симпатичен. И тя ми се стори симпатична. Какво говоря, направо се влюбих неудържимо и завинаги и силно пожелах да я видя гола.
– Ти Адриа ли си?
Откъде знаеше името ми? А пък акцентът й, много странен.
– Кой е? – Лола Чика от дъното на апартамента.
– Не знам – отвърнах и се усмихнах на видението.
Жената ми се усмихна, после ми намигна и попита дали майка си е вкъщи.
Лола Чика дойде в антрето и съдейки по изражението на гостенката, си помислих, че взема Лола за майка.
– Това е Лола Чика – предупредих я аз.
– Синьора Aрдевол? – попита с ангелски глас.
– Ти си италианка! – казах й аз.
– Браво! Вече ми казаха, че си много умно момче.
– Кой ти каза?
Понеже майка още рано сутринта отиваше в магазина да води война и да въдворява ред, видението каза на Лола Чика, че няма нищо против да я изчака. Лола Чика само посочи пейката и изчезна. Жената седна, погледна ме, блесна златно кръстче, много красиво, което носеше на врата, и ми каза come stai150. Аз й отговорих bene151 с ответна очарователна усмивка, с калъфа на цигулката в ръка, защото имах урок при Манлеу, а това, което маестрото най-много мразеше, беше неточността у другите.
– Чao! – казах стеснително, като отварях вратата към стълбището. А моят ангел, без да мръдне от пейката, ми прати въздушна целувка, която рикошира в сърцето ми и целия ме разтърси. Червените й устни казваха чao беззвучно, но някак си така, че да го чуваш прекрасно в сърцето си. Старателно затворих вратата, без да вдигам шум, за да не прогоня видението.