Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Е, Ераван вече знае, че не си Елин.
Тя извърна глава към него.
- Какво?
Светкавичен, безсмислен въпрос, с който целеше да си спечели малко време. Едион ли беше рискувал да му разкрие истината?
Нокс ѝ се усмихна половинчато.
- Досетих се, като видях почудата по лицето на онзи демон.
- Бъркаш.
- Така ли? А не ме ли помниш?
Тя се постара да го изгледа възможно най-надменно, въпреки че вестоносецът крадец се извисяваше над нея. Елин никога не бе споменавала мъж на име Нокс Оуен.
- Защо да помня някого от лакеите на Дароу?
- Похвален опит, но Селена Сардотиен изглеждаше мъничко по-доволна, кълцайки жертвите си.
Той знаеше - знаеше коя е Елин, какво бе сторила в миналото си. Лизандра си замълча и продължи към шатрата си. Ако кажеше на Едион, колко ли мълниеносно Нокс щеше да се озове под замръзналата земя?
- Няма да издам тайната ти - прошепна Нокс. - Селена... Елин ми беше приятелка. И още е... надявам се.
- Откъде?
Нямаше намерение да му разкрива повече за ролята си.
- Бихме се заедно в едно състезание в стъкления дворец. - Той изсумтя. - Чак сега го проумявам. Богове! Тогава шпионирах министър Джовал за бунтовниците. За пръв път напусках Перант. За пръв път, а така се случи, че се биех рамо до рамо с кралицата си. - Той се засмя с изумление. - По онова време вече от години работех с бунтовниците, макар че си изкарвах хляба с крадене. Искаха да наблюдавам отвътре двореца, да следя плановете на краля. Докладвах им за по-особените събития, докато не стана твърде опасно. Докато Сел... Елин не ме предупреди да бягам. Послушах я и се върнах тук. Джовал е мъртъв. Миналата пролет умрял по време на една схватка с бунтовниците край границата. Тогава Дароу ме избра за свой личен вестоносец и шпионин. Така стигнах дотук. - Той я измери косо, без да сваля удивлението от лицето си. - На твое разположение съм, нищо че ти не си... ти. - Нокс килна глава. - Коя си всъщност?
- Елин.
Той се ухили многозначително.
- Ясно.
Лизандра спря пред нетипично малката шатра на кралицата, закътана между тези на Едион и Рен.
- Каква е цената на мълчанието ти? Или Дароу вече знае?
- Защо да му казвам? Аз служа на Терасен и рода Галантиус. Винаги е било така.
- Някои твърдят, че Дароу има голям шанс да възседне трона, като се имат предвид отношенията му с Орлон.
- Днес разбрах, че наемната убийца, с която се сприятелих, всъщност е била кралицата, която смятах за мъртва. Струва ми се, че боговете ме водят в някаква посока.
Тя се задържа на входа на шатрата. Уютната топлина я примамваше вътре.
- А ако ти кажа, че тази вечер ще ни е необходима помощта ти, но има риск да те обвинят в държавна измяна?
Нокс изпълни театрален поклон.
- Ще отговоря, че дължа на приятелката си Селена услуга, задето ме предупреди онзи ден в двореца, пък и преди това ми спаси живота.
Лизандра не знаеше защо му се доверява. Но с времето бе развила нюх по отношение на мъжете, който никога не я подвеждаше, макар и в миналото да не бе имала възможност да го следва. Тогава можеше единствено да се приготви за нещо подобно.
Нокс Оуен обаче... добрината по лицето му беше искрена. Говореше истината. Поредният съюзник, когото Елин им беше набавила, пък било то и несъзнателно.
Знаеше, че Едион ще се съгласи с плана ѝ, колкото и да я мразеше още. Затова се приведе към Нокс и му прошепна:
- Тогава слушай внимателно.
***
Изпълниха плана си тихомълком и без всякаква следа.
Всичко се нареди плавно до най-незначителната подробност, сякаш боговете им помагаха.
На вечеря Нокс Оуен добави нещичко във виното, което лично сервира на Дароу, Слоан, Гунар и Айрънуд като раболепно извинение, задето беше пуснал валгския войник в шатрата. Не за да ги убие, а за да ги потопи в дълбок сън.
„Дори мечка стръвница не може да събуди тоя дръвник“, изсумтяла бе Ансел от Брайърклиф, като отиде до леглото на лорд Гунар, вдигна отпуснатата му ръка и я остави да падне тежко.
Лордът не помръдна и това беше задоволително доказателство за Лизандра, която наблюдаваше от сенките зад кралицата, преобразена в полска мишка.
Верните пълководци на четиримата лордове също заспаха дълбоко благодарение на виното, което Галан Ашривер, Илиас, Рен и Рави уредиха да разнесат по огньовете им.
А щом всички се събудиха на следващия ден, около шатрите им ги посрещна само бруленият от вятъра сняг.
Лагера го нямаше.
Армиите им също.
18
Никой в Аниел и крепостта от сив камък, извисяваща се над южната му част, не се уплаши от рука, който се спусна от небесата и кацна на една от крепостните стени.