![Maskata na zloto [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/1/1/maskata-na-zloto-calibre-2-47-0-download.jpg)
Maskata na zloto [calibre 2.47.0]
- Автор: Уилц Дейвид
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Maskata na zloto [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
— Киуасий. Тайрон Абдул Киуасий. Освободен беше под гаранция и се изпари. Ченгетата от Бриджпорт се опитват да го намерят, но засега без успех.
— Сигурен ли си, че е бил той? - запита Карин.
— Не напълно. Но той беше последният негър, с когото имах вземане-даване и който имаше вземане-даване и с Макнийл.
— Ще ти осигурим идентифициращ телефон - предложи Карин. - Вероятно ще ти се обади пак, за да разбере дали си открил нещото, което е трябвало да намериш в гаража на Макнийл.
— Смяташ, че ще позвъни отново, така ли?
— Няма начин да не позвъни - потвърди Бекер. - Първо и преди всичко, обадил се е, за да създаде напрежение. Ако наистина е искал да пропее за някакво престъпление, щеше да уточни какво точно да търсиш и къде. Желанието му явно е да си поиграе на котка и мишка с тебе.
— Смяташ, че е дрънкал празни приказки по телефона? Че няма нищо в гаража на Макнийл и че онзи нож там няма никакво значение?
Бекер погледна Карин, която сви рамене.
— Нищо не ни пречи да го проверим в лабораторията, Тий, но това са само догадки и едва ли ще открием нещо. Предполагам, че е все още възможно да съпоставим следите от кръв или тъкан с пробите за DNK от костите - ако все още е възможно да се вземат прилични проби от тях в този етап на разлагане.
— И ако не е почистил ножа толкова внимателно, колкото ти смяташ, че е сторил.
— Стори ми се чист като добре излъскана свирка...
— Но под микроскоп е възможно да изглежда по друг начин.
— Точно сега обаче той е неприемливо доказателство - намеси се Карин. - Взет е при незаконно претърсване.
— Не е взет - роясни Тий. - Щях да го взема, но чух шум и... напуснах терена. С други думи, плюх си на петите.
— Добра идея.
— Но причината не е толкова добра. Откровено казано, стреснах се. Имах странни усещания в тоя гараж... Не знам защо... може би просто защото нямам особено добро мнение за Макнийл... Вероятно се превръщам в жертва на собственото си въображение... Ако всички онези съмнителни нещица около него изведнъж намерят логично обяснение, цялата ми обвинителна схема ще рухне като сламена къщурка.
— Има някои неща, които не са рожба на въображението ти, Тий - прекъсна го Карин. - Едното от тях е телефонното обаждане на Киуасий или който и да е бил той. А другото са скелетите на шестте млади жени. Те са прекалено реални.
— Сетих се нещо - възкликна Бекер. - Разглеждал си онзи нож, който според тебе би могъл да бъде използван за нарязване на трупове, когато си чул шум и си духнал - впрочем много разумна реакция от твоя страна.
— Точно така.
— Означава ли това, че сега твоите отпечатъци са върху възможното оръжие на убийствата?
Тий се вторачи за момент в Бекер.
— O. Дяволите го взели! - възкликна той.
***
Късно следобед Метцгер вкара кучето си в колата и се върна в резервата. Отначало направи опит да държи Санди на дълъг ремък, но тя веднага се омота около едно от дърветата и го принуди да я освободи и да я пусне да подскача весело напред в гората. Метцгер вървеше към „лобното“ си място от снощи - дупката, в която се бе строполил рано тази сутрин и край която бе изгубил фенера си. Санди енергично описваше широки кръгове около него и я намери първа. Метцгер я свари да души възбудено около ръба на прясно изкопаната дупка.
На дневна светлина тя не създаваше впечатление на нищо странно или извънземно. Някакво човешко същество беше изкопало дупка. В пръстта, струпана до нея, ясно се виждаха отпечатъците му, отстрани личаха следите от лизгара. Копачът бе попаднал на голям скален къс - Метцгер забеляза бяла резка там, където лизгарът бе ударил о камъка. Ясно се виждаше и къде копачът бе приклекнал: задникът му се беше отпечатал в пръстта. Забелязваше се и ясен отпечатък от някаква друга, по-лека, по-широка и по-гладка тежест - тя бе смачкала изкараната от дупката пръст, но не бе оставила никакви следи.
Кучето продължаваше да души възбудено, следвайки някаква пътека около дупката. Метцгер го върза, скъси ремъка, и го подкани:
— Намери го, Санди. Хайде, намери го!
Кучето описа голям кръг около дупката и го задърпа между дърветата, почти допряло нос до земята. След няколко минути и много отклонения Санди спря до пътя и се завъртя в малък кръг с нос, насочен към една точка. Боклуците по земята там бяха смачкани и Метцгер забеляза ясни отпечатъци на токове на обувки: те се бяха вбили в земята през миналогодишните листа. Той застана на същото място, опитвайки се да погледне през очите на собственика им. Оттук се виждаше пътят отбивка, горния етаж на къща през мрежа от листа точно отсреща. Далеко на изток стърчеше коминът на друга къща. „Стоял е тук призори - мислеше Метцгер - и сигурно е виждал светлините на къщата отсреща, ако е имало такива.“ Опита се безуспешно да се сети дали някои прозорци на къщата светеха, когато бе минал с колата си край нея. „Той обаче ме е видял... Видял ме е да минавам оттук и да се връщам...“ Метцгер си представи ясно мъжа, приклекнал край пътя, прикрит от дърветата там и тъмното було на нощта. Видя го да проследява с поглед кръстосващата напред-назад патрулна кола... „Дали ми се е надсмивал?“ - запита се той, едновременно вбесен и засрамен от собствената си некомпетентност.