![И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/5/i-zazhiveli-shchastlivo-bg-calibre-2-8-0-download.jpg)
И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]
- Автор: Касс Кира
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542716631
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Другие
Электронная книга - «И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]». Краткое содержание книги:
Дълго време изгарях от желание да напиша точно този разказ. Обожавам Амбърли. Тъй като и аз съм майка, направо ù се възхищавам. Тя е очарователна, интелигентна, великодушна и красива. Макар животът да ù е поднесъл доста тъга, тя се стреми да бъде положително настроена. Тогава как вълшебна жена като нея е съумяла да се влюби в човек като Кларксън Шрийв?
Беше ми, меко казано, интересно да видя не само Амбърли, но и Кларксън като тийнейджъри. Запознавайки се с всичкото насилие и болката, с която той се е сблъскал през живота си, успях да илюстрирам това как времето и страхът могат да трансформират човек в нещо зло. Освен това беше удивително да наблюдавам как Амбърли се мъчи да открие доброто както в него, така и в майка му, независимо от осъдителното им поведение. Тя наистина вярва, че никой не е зъл по желание, както и че във всяка душа се крие по нещо добро и не спира да го издирва. Това ще обясни много от събитията, случили се по време на участието ù в Избора и ще ни помогне да разберем защо тя приема избора на сина си с такава готовност, въпреки че съпругът ù (както и цялата страна) вече са отписали Америка.
Едно от опасенията ми относно този разказ е фактът, че той може би представя Амбърли в неособено положителна светлина. Тревожа се, че примирението ù с думите и делата на Кларксън придава на образа ù известна доза наивност. Като че ли това е единственият ми шанс да изтъкна следното – целта на този разказ не е да служи като извинение за насилническите взаимоотношения между хората. Единствената ми надежда е да прозвучи откровено. Всички знаем, че Кларксън има своите недостатъци. Същото важи и за Амбърли. Затова ви предлагам да надникнете в живота на две несъвършени човешки същества.
– Кийра
– Естествено, че ги пазех! – възкликна гордо тя. – Когато те нямаше до мен, те бяха единствената ми връзка с теб. Обичах да ги изсипвам върху леглото през пръстите си и пак да ги прибирам в бурканчето. Хубаво беше да имам нещо, докоснато от теб.
И тя беше не по-малко смутена от мен. Аз самият не пазех сувенири от нея, но съхранявах всеки един момент като нещо материално. Останех ли насаме, преравях колекцията си от спомени. Прекарвах повече време с нея, отколкото можеше да си представи.
– А ти какво направи с тях? – попита тя.
Усмихнах ù се.
– Вкъщи са и чакат. – Бях събрал малко пари за сватбата ни, преди Америка да замине. Откакто работех в двореца, бях помолил майка ми да заделя част от всяка моя заплата; не се и съмнявах, че знае за какво събирам. Но най-ценният дял от спестяванията ми бяха именно пенитата от Америка.
– Какво чакат?
За сносна сватба. За истински пръстени. За наш собствен дом.
– Не мога да ти кажа.
Щях да ù разкрия всичко съвсем скоро. В момента още търсехме обратния път един към друг.
– Хубаво тогава. Пази си тайните – каза тя, преструвайки се на обидена. – Но не се заблуждавай, че нямаш какво да ми дадеш. Стига ми, че си тук, че поне двамата с теб можем да поправим нещата, макар и нищо да не е същото.
Сбърчих чело. Наистина ли се бяхме отдалечили чак толкова от някогашната си връзка? Толкова, че да го споменава? Не. Не и в моите очи. Още си бяхме същата онази двойка от Каролина и не биваше да го забравя.
Исках да ù подаря целия свят, но в момента имах само дрехите върху гърба си. Сведох поглед, откъснах едно копче от униформата си и ù го подадох.
– Буквално нямам какво друго да ти дам, освен нещо, докоснато от мен, за да остана в мислите ти. И бъди сигурна, че ти също няма да напуснеш моите.
Тя взе малкото златно копче от ръката ми и го загледа сякаш ù бях поднесъл луната. Долната ù устна потрепери и тя въздъхна бавно. Имах чувството, че всеки момент ще заплаче. Дали не бях объркал нещо?
– Моментът е такъв, че не знам как да подходя към теб – призна си тя. – Май не знам как да подходя към каквото и да било. Аз... не съм те забравила, нали ми вярваш? Още си тук.
Тя опря длан в гърдите си и видях как пръстите ù се вдълбават в кожата ù, като че ли мъчейки се да укротят сърцето ù.
Да, чакаше ни дълъг път, но знаех, че няма да изглежда толкова дълъг, ако вървяхме по него ръка за ръка.
Усмихнах се, чувствайки се напълно доволен.
– И толкова ми стига.
Девета глава
Бях чул за чаеното парти, което кралят организираше за дамите от Елита, и знаех, че Америка няма да е в стаята си, когато почуках на вратата.
– Страж Леджър – каза Ан, докато отваряше с усмивка. – Радвам се да ви видя.
Щом я чуха, Луси и Мери дойдоха да ме поздравят.
– Здравейте, страж Леджър – каза Мери.
– Лейди Америка отсъства в момента. На чай с кралското семейство е – добави Луси.
– О, знам. Питах се дали мога да си поговоря с вас, дами.
Ан ме покани да вляза.
– Разбира се.
Отидох до масата и те се спуснаха да ми предложат стол.
– Не – отказах аз, – вие седнете.
Мери и Луси заеха двата стола, а Ан остана права.
Свалих шапката си и отпуснах ръка върху облегалката на стола на Мери. Исках да се чувстват удобно с мен и се надявах, че ако премахнех поне част от официалностите, щях да го постигна.
– Как можем да ви помогнем? – попита Луси.
– Трябва да направя проверка на сигурността и исках да разбера дали не сте забелязали нещо необичайно. Вероятно ви звучи глупаво, но и най-малките подробности могат да са ни от полза в предпазването на Елита. – Имаше известна истина в това, но всъщност не ни бяха наредили да набавяме такъв тип информация.
Ан сведе глава умислено, а Луси вдигна очи към тавана, преравяйки паметта си.
– Не мисля – обади се Мери.
– В интерес на истината, лейди Америка не е особено дейна след тържеството по случай Вси светии – каза Ан.
– Заради Марли? – предположих аз. Всички кимнаха в отговор.
– Не мисля, че го е преживяла още – каза Луси. – И напълно я разбирам.
Ан я потупа по рамото.
– Така е.
– Тоест, като изключим разходките ù до Дамския салон и трапезарията, общо взето, стои в стаята си?
– Да – потвърди Мери. – Лейди Америка се е изолирала и преди, но през последните няколко дни... имам чувството, че иска да се скрие от света.