Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
Дехесус само го изгледа накриво.
— Щом напуснем Канада, всеки може да поеме накъдето иска. Но не преди това. Никой няма да остане в Щатите, защото със сигурност ще ви арестуват. Имаме пари, имаме паспорти. Още не са ни идентифицирали. Има десетки места, с които САЩ нямат договори за екстрадиция, където човек може да се покрие за известно време: Куба, Венецуела, Хърватия, Черна гора, Камбоджа.
Той отново ги огледа изпитателно и видя, че пак са с него, затова пъхна оръжието под колана.
— Какво ще правим с федералния? – попита Смит.
— Той е най-малкият ни проблем. Щом се отдалечим от брега, ще го убием и ще изхвърлим трупа. – Филипов се огледа. – Срежете тези въжета. Аз ще застана на щурвала. Хайде да се махаме оттук.
30.
Диоген намери Констънс в нейните помещения на втория етаж в замъка на „Ривърсайд Драйв“. Квадратен куфар „Луи Вюитон“ и корабен сандък стояха до леглото й. Видя, че куфарът вече е пълен с книги, списания, инкунабули и нещо, което приличаше на навити платна от картини. Сандъкът беше пълен с рокли, няколко поли и блузи. Констънс стоеше извърната от него, напълно неподвижна, като скулптирана от мрамор. Едната й ръка беше протегната към отворения шкаф, а бледите й пръсти свити във въздуха. Истинско въплъщение на нерешителността.
Сърцето на Диоген се качи в гърлото му. Това щеше да направи още по-трудно онова, което имаше да каже.
Той се прокашля, за да обяви присъствието си. Констънс веднага се обърна към него. В очите й проблесна краткотрайно чувство, което бързо успя да потисне.
— Прости нахлуването ми – каза той. – Просто исках да ти кажа, че всичко е готово. Извърших необходимата подготовка за нашето пътуване. Кажи ми, моля, кога да дойда да те взема сутринта.
Констънс мълчеше. Очите й се стрелнаха към отворения сандък.
— Мисля, че в осем ще е добре.
— Добре, Констънс… – Той се поколеба. – Преди да си тръгна, искам да изслушаш една история. Истинската история на един лош човек.
Констънс повдигна въпросително вежди, но нищо не каза.
— Името му е Лушъс Гери. Преди шест години в навечерието на Коледа проникнал с взлом в къщата на един лекар в Джексънвил, докато семейството пеело коледни песни около елхата. Лекарят има две малолетни дъщери. Гери изнасилил и двете, карайки родителите им да гледат, заплашвайки ги с пистолет. След това изнасилил и майката и отново цялото семейство трябвало да гледа. Накрая застрелял родителите, а на двете момичета прерязал гърлата.
Констънс остро попита:
— Защо, за бога, ми разказваш всичко това?
— Моля те, изтърпи ме. На властите им трябваше месец, за да заловят Гери. В последвалия сблъсък загинал един полицай. Гери бил признат за виновен в петте убийства и осъден на смърт. Преди да го сложат в килия на смъртник, успял с голи ръце да удуши друг затворник.
Той предпазливо пристъпи към нея.
— Разказах ти за Халсиън Кий. Мисля, че ще ти стори дори още по-прекрасен, отколкото ти го описах. Особено след като възстановиш напълно младежката си енергия. Разказах ти и за еликсира. С влагане на много време, пари и изследвания успях да преформулирам почти напълно стария еликсир, без да прибягвам до злополучната практика да го извличам от човешко същество в момента на неговата смърт.
— Почти напълно?
— Има усложнение. С цел да завърша работата, трябва само веднъж да приготвя оригиналната формула
— Защо?
— Обяснението е сложно.
— Този отговор изобщо не ме задоволява. Нима искаш да кажеш, че трябва да извършиш извличане от човешка конска опашка?
— Да.
— Можеш да се сдобиеш с caiida equina от някой труп.
Диоген поклати глава.
— Боя се, че така няма да се получи. Извлекът от снопчето нерви трябва да е пресен. Нали разбираш – много пресен. Добит в самия миг на смъртта. Изследователите медици, които използвах – всички стигнаха до това заключение.
Видя как лицето на Констънс запламтя от гняв.
Тя каза тихо с острота на бръснач в тона:
— Ти ме излъга.
— Онова, което обещах, беше вече да няма пострадали човешки същества. Това е вярно – няма пострадали хора. Вярно е и че ако бях отнемал живот, моето изследване щеше да е много по-лесно и евтино. Обаче знаех, че ще си против. И… аз вече не съм убиец.
— Значи още не си отнел човешки живот, но скоро ще го направиш. Колко отвратително.
— Констънс, моля те, позволи ми да обясня.
Констънс мълчаливо се вторачи в него.
— Става дума за живот, който така или иначе ще бъде отнет. Нали разбираш, след три дни Лушъс Гери ще умре от смъртоносна инжекция в затвор в Южна Флорида. Той е изчерпал всички молби за помилване и губернаторът няма да отложи отново екзекуцията. Гери е социопат, който не е изразил ни най-малко разкаяние. Напротив, хвалел се колко много се е наслаждавал на стореното. Този ужасен човек, този убиец и насилник на жени ще умре, независимо дали ще направя нещо или не.