Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
В един ъгъл на стаята забелязах портативна пишеща машина „Реминггьн“.
- Нейна ли беше? - попитах.
- Моя. Но и тя я използваше. През онова лято често си служеше с нея. Казваше, че има важни документи за преписване. Дори доста редовно я изнасяше от къщи. Предлагах й да я закарам, ала тя никога не искаше. Тръгваше пеш с машината в ръце.
- Значи, в деня на изчезването й стаята беше такава, каквато е сега?
- Всичко беше като в момента. Тази празна стая е същата, която видях, когато дойдох да я извикам. Прозорецът беше широко отворен и завесите леко се вееха от вятъра.
- Мислите, че някой е проникнал в стаята й онази вечер и я е отвлякъл?
- Не бих могъл да кажа. Нищо не бях чул, а и както виждате, няма никакви следи от борба.
- Полицията е намерила чанта до нея. Чанта с името й, изписано от вътрешната страна.
- Да, дори поискаха от мен да я разпозная. Бях й я подарил за петнайсетия й рожден ден. Видяла бе чантата в Монтбъри веднъж, когато бяхме там заедно. Още си спомням магазина на главната улица. Върнах се на другия ден и я купих. И дадох да изпишат името й от вътрешната страна.
Опитах се да формулирам хипотеза.
- В такъв случай, щом това е била нейната чанта, значи, е заминавала за някъде, нали? Господин Келерган, знам, че е трудно да си го представите, но мислите ли, че Нола е могла да избяга?
- Не знам вече, господин Голдман. Полицията ми зададе този въпрос преди трийсет и три години и тия дни отново. Но от тук нищо не липсва. Нито дрехи, нито нари, нищо. Вижте, касичката й е тук, на етажерката, все така пълна. (Той свали кутия от бисквити от един по-висок рафт.) Погледнете, тук има сто и двайсет долара! Сто и двайсет долара! Защо би ги оставила, ако смята да избяга? Полицията казва, че в чантата е бил онзи проклет роман. Вярно ли е?
- Да.
Въпросите продължаваха да кръжат в главата ми. Защо Нола ще бяга, без да си вземе дрехи и пари? Защо ще отнесе със себе си само този ръкопис?
В гаража плочата се бе извъртяла и бащата се втурна да я пусне отново. Не исках да го безпокоя повече. Сбогувах се и си тръгнах, като взех на минаване една снимка на прословутия „Харли-Дейвидсън“.
Като се върнах в Гуз Коув, отидох на плажа да потренирам. За моя изненада скоро се появи сержант Гахалоуд. Идваше откъм къщата. Имах слушалки в ушите,»затова го забелязах чак когато ме потупа по рамото.
- Във форма сте - каза ми той, като се любуваше на голия ми торс и бършеше влажната си от потта ми ръка в панталона си.
- Опитвам се да я поддържам.
Извадих рекордера от джоба си, за да го изключа.
- Рекордер? - рече той с неприятния си тон. - Знаете ли, че „Епъл“ е извършил революция и че вече можем да записваме, кажи-речи, неограничено количество музика на преносим твърд диск, наречен айпод?
- Не слушам музика, сержант.
- Какво тогава слушате, докато спортувате?
- Няма значение. Кажете ми, по-скоро, на какво дължа честта на посещението ви. При това в неделя.
Обади ми се началник Дон. Разказа ми за пожара в петък вечер. Безпокои се и трябва да призная, че не го упреквам. Не обичам когато нещата вземат такъв обрат.
Да не би да казвате, че се тревожите за моята безопасност?
Ни най-малко. Искам само да избегна всичко това да ескалира. Известно е, че престъпленията срещу деца предизвикват огромно вълнение сред обществеността. Мога да ви уверя, че всеки път ко-гато но телевизията говорят за загиналото момиче, сума ти напълно цивилизовани бащи на семейства са готови да отрежат топките на Куебърт.
- Само че в случая мишената бях аз.
- Точно затова съм тук. Защо не ми казахте, че сте получили анонимно писмо?
- Защото ме изритахте от кабинета си.
- Не е лъжа.
- Да ви предложа една бира, сержант?
Той се поколеба за миг, после прие. Качихме се в къщата и аз отидох да донеса две бутилки, които изпихме на терасата. Разказах му как бях срещнал подпалвача на връщане от Гранд Бийч.
- Не мога да го опиша заявих. Носеше маска. Беше просто силует. И пак същото послание: Голдман, прибирай се у вас. Третото подред.
- Началник Дон ми каза. Кой знае, че водите свое собствено разследване?
- Всички. Искам да кажа, че прекарвам деня си в задаване на въпроси на всички, които срещна. Така че може да е всеки. Вие какво смятате? Че е някой, който не иска да се задълбавам в тази история?
- Някой, който не иска да откриете истината за Нола. Как върви разследването ви впрочем?
- Разследването ли? Защото сега вече се интересувате от него?
- Може би. Да кажем, че степента на достоверност на приказките ви рязко се е покачила, откакто ви заплашват, за да ви затворят устата.