![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– Не си въобразявай, че си се отървала. Като тръгнем, по пътя ще ми обясниш всичко докрай – ощипа я Михримах.
Стори й се, че пламна цялата й ръка. Е, отдавна се беше примирила с болката от тези ощипвания.
Още щом излязоха в коридора, Михримах отправи своя въпрос към следващата я по петите Есма:
– Мама е наложница както другите момичета ли? Само толкова? Не е ли жена на баща ми?
– Неее... – отговори зад гърба й Есма. – Не е само толкова.
– Как така, Есма!? Добре тогава, доколко? Наложница ли е или не?
„Какво ли си мисли това момиче? – запита се Есма. – Дали не приема, че хасеки е второто име на майка й?“
– Тя е хасеки! – отсече тъкмо когато завиваха по коридора към приемната зала. – Тя е фаворитката на господаря. Най-първата сред всички други момичета.
Михримах беше поразена. Така, майка й беше разказала съвсем откровено всичко – как е дошла в харема, как е живяла по времето, когато е била наложница. Нямаше скрито-покрито. Но Михримах непрекъснато си беше представяла, че щом баща й я видял и харесал, той е постъпил така, както го изисква шериатът. А истината била съвсем друга Майка й и баща й нямаха религиозна обвързаност един с друг. И батко й Мехмед, и тя, и останалите й братя не бяха плод на благословен от Бога съюз.
Когато разбра по толкова драстичен начин, че е рожба на някаква си похотлива нощ в харема, върху Михримах се стовари, като гръм от ясно истинско бедствие.
Есма видя побелялото лице на принцесата и се отказа да й разкрие цялата истина докрай. Наред със слуховете, че падишахът ще сключи брак, из потайните кътчета на харема се носеше още една версия. Падишахът не се бил обидил, че Хюрем хасеки приела исляма, без да му каже. Но когато настъпила вечерта и той пожелал да грабне Хюрем в обятията си, и тя не го допуснала до себе си, нещата придобили друг обрат.
„Аз вече съм мюсюлманка – му казала тя. – Неомъжената жена е неприкосновена за мъжа, нежененият мъж е неприкосновен за жената. Aз съм готова да извърша грях и съм готова сърцето ми да изгори в огъня на ада, но не мога да приема Ваше Величество султанът да извърши грях и да гори в огъня на ада!“ Казват, че когато въпреки всички настоявания, заповеди и молби на султан Сюлейман Хюрем започнала всяка нощ да прилага тази забрана, той вече изпаднал в ярост. Най-вероятно щял да й заповяда „Вземай си децата и се махай!“ и да я изгони от двореца.
Само като си представи, че ако чуе и тази клюка, Михримах направо ще припадне, Есма се стресна и сама се скастри: „Затваряй си устата, Есма! Това е достатъчно, останалото го запази за себе си!“
Михримах наблюдаваше като през мъгла всичко, което се случваше в приемната зала след нейното идване. Причината бяха връхлетелите в ума й мисли. Гласовете кънтяха в ушите й като ехо.
Остана като ударена от гръм, когато от издигнатата в центъра кабини падишахът обяви на везирите и пашите, че без негово знание Хюрем е приела исляма.
Внезапно настроението й се подобри: „Вече ще можем заедно да правим намаз!“
– Взех решение и заповядах – заяви султан Сюлейман, – отсега нататък Хюрем ханъм вече не е наша наложница. Ние й върнахме свободата!
В този момент тя наведе глава, погледна към майка си и усети, че нещо отвътре я жегна. По бледото лице на Хюрем сега личаха следи от уплаха. Отначало Михримах не можа да проумее какво означава решението на баща й. Страх сграбчи и нейното сърце. Щом майка й повече нямаше да бъде наложница, трябваше ли да напуснат двореца? Щяха ли да заточат някъде Хюрем и децата й, както Гюлбахар с принц Мустафа?
Размишляваше за всичко това, докато главният мюфтия Зембилли Али Джемали ефенди четеше монотонно Корана. Отправи молитви от цялото си сърце. Безмълвието, което настъпи, след като Али Джемали ефенди се обърна към падишаха със „Сюлейман хан“, за принцесата не предвещаваше нищо добро. Разбра, че е настъпил съдбовният миг.
Гласът на Зембилли Али Джемали ефенди достигна до слуха й като насън.
– Съгласен ли сте, както ми казахте, да вземете присъстващата тук Хюрем ханъм за своя съпруга?
Михримах почувства, че ще припадне. Докато изчакваше отговора на баща си, през ума й мина мисълта: „Не знам за мама, но аз със сигурност ще умра“.
– Съгласен съм, вземам я, ходжа ефенди!
Този път ходжа ефенди се обърна към везирите и бейовете зад кабината.
– Чухте ли? Свидетели ли сте?
– Свидетели сме! – отговориха му всички в един глас.
В тона им обаче и в държането им личеше пълно объркване.
Дори и зад решетката на кабината Михримах прочете в очите им какво си мислеха: „Не може да бъде! Великият султан Сюлейман да вземе за съпруга московската наложница Хюрем!“ Особено – свако й! Beликият везир Ибрахим паша, когото майка й наричаше „оная хърватска свиня“.