Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
За щастие и без това не чувствах кой знае каква нужда от обилно ядене и от претъпканите със захар тестени храни, сладкиши и шоколадови бонбони, които дамите от моята свита поглъщаха в изобилие. Всяко нещо, надхвърлящо обичайното количество, ми причиняваше стомашно неразположение и по тази причина го избягвах. Чаша топло мляко, малко концентриран говежди бульон или няколко плода ми бяха достатъчни, за да се чувствам добре. След като се бях отървала от диктата на семейните хранения и от орловия поглед на ерцхерцогинята, си позволявах лукса да ям само когато изпитвам глад, а не когато се налага по план.
Появявах се на дворцовата трапеза единствено когато нямаше друг начин. В тези неизбежни случаи хапвах толкова малко, че критиците ми, естествено, се нахвърлиха върху моя „недостатък". Но те щяха да ме нападат и ако се тъпчех като хусарски лейтенант, прегладнял след тридневна езда.
Висшата аристокрация, която по традиция и от жажда за власт се усукваше около майката на императора, възприе с робска преданост антипатията на височайшата дама към екстравагантната й снаха. Блюстителите на закостенелите нрави, които надушваха опасност за Запада, ако по време на „Кръга" измърморя стандартните фрази без необходимия патос, не криеха неблагоразположението си. Прецизното изброяване на въображаемите ми грешки се превърна в тяхно любимо забавление.
Дали галопирах из „Пратера" по изгрев-слънце заедно с моя английски началник на конюшнята, или прекарвах времето си с гимнастически упражнения, дали посрещах братята и сестрите си във Виена, или си купувах ново куче – те винаги намираха за какво да се захванат. Учудвах се само на чудесната им информираност. Откъде черпеха точни сведения за дневните ми занимания?
Направо паднах от небето, когато открих причината – и то върху писалището на императора. Бях потърсила Франц Йозеф, за да разговарям с него за Рудолф, който ми се виждаше твърде сериозен и прекалено ангажиран във всекидневния възпитателен маратон на престолонаследника. Ала забравих за всичко, след като намерих докладите върху писалището на Франц Йозеф.
–Ти караш полицията да ме шпионира? – изумих се аз, втренчена невярващо в точното описание на деня ми, в което бе регистриран и най-дребният детайл.
–Моля те, Сиси, не се горещи толкова, това е съвсем безобидно.
В този ден обаче обичайната фраза не бе в състояние да ме умилостиви, нито пък възхитеният поглед на императора, който се плъзна по новата ми рокля от розово моаре с прикачени тъмнорозови панделки.
– За какво ме молиш? – извиках гневно. – По-добре ми обясни откъде на твоя господин министър на полицията му е хрумнало да шпионира собствената си императрица!
– Това няма нищо общо с шпионирането, Сиси – опита се да ме успокои той. – Единствената цел е да се гарантира твоята сигурност. Задача на държавната полиция е да държи императрицата под око. Живеем в опасни времена. Бунтовници, анархисти и други субекти може да се приближат до теб, за да ти навредят. Агентите са натоварени със задачата да те пазят.
– И това ще ме предпази? – грабнах най-горния лист с вчерашните ми дейности и го размахах пред очите му. – Ама че пазачи, да описват върху сума ти страници как преди два дни собственоръчно съм си купила бонбони с аромат на теменужка! Не желая полицейски шпиони по петите си, Франци! Погрижи се да ме оставят на мира!
Изхвърчах от кабинета му и треснах вратата толкова силно, че сигурно се чу из целия „Хофбург". Бях възмутена до дъното на душата си и дори не помислих как враговете ми ще интерпретират тази бурна проява.
Внезапно прозрях кой разпространяваше безбройните недискретни клюки, на които толкова се бях чудила. Барон Фон Кемпен, министърът на полицията, и без това не се числеше към моите приятели. Отново почувствах, че не мога да дишам в „Хофбург".
Някои събития, неподвластни на влиянието ми, допълнително даваха повод за злобни клюки около моята персона. Най-големият ми брат се бе отказал от правата си, за да се ожени за красива актриса без благородно потекло – този факт се пишеше на моята сметка, както и брачните проблеми на Мария, които се обсъждаха публично. Никой не знаеше все още за тайната й бременност, но аз живеех в постоянен страх, че и този скандал ще бъде разкрит рано или късно.
До ушите ми стигна дори мълвата, че клюкарите сравнявали основателното бягство на Мария при майка ни с моите пътувания до Мадейра и Корфу. Две сестри, които си нямат друга работа, ами бягат от коронованите си съпрузи. Колко глупави бяха хората! И на най-големия си враг не пожелавах да преживее моите болки, безсънните ми нощи и онова ужасяващо чувство за надвиснала опасност от смъртоносно задушаване, което ме бе принудило да предприема и двете пътувания. Да не говорим пък за личното злощастие на Мария.