Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]

– Е, какво пък... – философски отбеляза Тери – както е известно, красивите жени са за хора без въображение.

– Ама бая въображение трябва, за да забравиш кого точно си онодил... – прихна Джонатан отново.

Били изгледа и двамата с раздразнение:

– Още някое остроумие ще ми извадите ли? Майната му, станалото – станало, сега кажете за каква работа става дума?

– Твоята голяма любов е метнала заклинание за негодност върху бирата в Средната Земя – осведоми го Тери, с труд сдържайки се да не се разхили. – В момента там ври и кипи – размирици, алкохолен туризъм, това-онова... Младежта в лицето на ей онези двамата там, в храстчето, любезно ни помоли за помощ и нямаше как да им откажем. Затова ще ни направиш ли услуга и ще извикаш ли дамата на сърцето си отвътре?

– Много смешно... – промърмори Били, но беше достатъчно честен, за да признае, че това най-вероятно щеше да свърши работа. Той се прокашля и с меден глас подвикна под прозореца:

– Карина, скъпа, искаш ли да се разходим до Каньона на Романтиката? Виж какво хубаво време е навън...

– О, да, патенце... каква чудесна идея само! Веднага идвам, само да намеря къде съм си затикала бикините... – дочу се звънливо момичешко гласче отвътре. Били бръкна машинално в джоба на ризата си, извади оттам нежнорозови бикини, почервеня целия, хвърли един кръвнишки поглед към двамата Тъмни Магове, които вече се давеха от беззвучен смях, и извика:

– Не ги търси... хм... патенце... Май ги намерих.

– Ах, палавник такъв! – В къщичката бликна смях. – Добре, идвам, но няма да се възползваш от това, че съм без бельо, нали?

– В никакъв случай! – Гласът на Били потрепери.

Когато преобразената вещица излезе през вратата на дома си, видът на тримата магове, застанали един до друг, я извади от равновесие.

– Кои сте вие и какво искате от мен? – кресна тя с нормалния си глас, докато Столиката Магия бавно се топеше по тялото ѝ. Били хвърли един бърз поглед върху провисналите ѝ гърди, набръчканите ръце и покритите с целулит бедра и моментално премести очите си отново върху лицето ѝ. Адамовата му ябълка отново заподскача.

– Ако чак толкова държиш да знаеш, ние сме Тери Сторн и Джонатан Деветте Пръста. Вярвам, че вече... хм... си опознала Били Зеленчука. До нас се донесе слух, че имаш нещо общо с мистериозното вкисване на бирата в Средната Земя, затова идваме да проверим има ли нещо вярно в това и ако има – учтиво да те помолим да вдигнеш заклинанието.

– А ако не искам? – изсъска вещицата. От очите ѝ се сипеха мълнии – първоначално от мястото, където се бяхме скатали с Майки, изглеждаше метафорично, но като се вгледахме, видяхме как блатната трева пожълтява и започва да дими там, където падаха искрите.

– Тогава ще те помолим още по-учтиво – ухили се Джонатан.

Вещицата изръмжа нещо и започна да чертае някакви символи във въздуха. Сбръчканият ѝ пръст се движеше с бясна скорост.

– Ама ти сериозно ли? – почеса се с пръстена си по главата Тери Сторн. – Ще опиташ бабешка магия върху трима от най-силните Тъмни Магове, съществували някога?