Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]

Та пергаментът, значи, ги отвел до варненското село Калище. В подземията на древната къща, обитавана някога от вещицата Росинда (дърта селско-столична пръчка, гордееща се с произхода си, но въпреки това оженила се за местен и прекарала доста голяма част от битието си, тровейки живота на хората от крайморския град) Били и останалите от Клуба най-сетне открили онова, което дирели седмици наред: истинска следа! Сред купчините скъпоценности, които Росинда, стисната като всяка уважаваща себе си вещица, била скътала в мазето си, нашите момчета открили сребърен пръстен с печат на хан Крум, осеян с мистериозни писмена на старобългарски. Танас, който поназнайвал древния език, разчел надписа като „И с водата заситен не ще бъдеш“. След кратки спорове компанията магове обиколила Хисар, Девин, Павел баня, Ком, Бачково... Навсякъде обаче ударили на камък – и в пряк, и в преносен смисъл.

В Горна баня обаче късметът най-накрая им се усмихнал. Краткият разпит на местните им издал, че в близост до минералния извор се намира пещера, която по времето на турското робство се наричала Tavsiyelerde Bulunarak6. Бай Йовчо подметнал, че според беглите му познания по отомански това е буквален превод на светското име на вещицата. Клубът не чакал повече догадки, а припнал към указаното място със скоростта на разгонено огре, преследващо дриада.

Естествено, дъртата филикощерица била поставила някоя-друга магическа защита. Това обаче не било никакъв проблем за Били Зеленчука. Когато младият маг разбил и последната бариера, пред очите на петимата се отворила повече от вълшебна гледка.

Издълбаното неизвестно от кого в полите на Люлин планина помещение било огромно. Дворецът на Чаушеску в Румъния и Тадж Махал, взети заедно, пак не се доближавали до обширния му размах дори с малко. Що се отнася до интериора, даже Калоян, когото всекидневните сметки, вересии и фактури били превърнали в математѝка на групата, се затруднил поне приблизително да определи бройката на всички бурета, делви, дамаджани, стомни, амфори, стъкленици и прочие, които внушително изпълвали колосалното подземие.

– Ей, момчета, влизал съм в Александрийската библиотека, но пак ми настръхват космите... – промълвил Били, докато крачките му отеквали сред тоновете алкохол наоколо.

– А аз си мислех, че хан Крум се е борил с пиянството... Ех, къде е учителката ми по история да види това... – захласнато мърморел под носа си Малкия Гошо.

– Е, тъй де: той се е борил с пиянството, но с пиянството на народа, не със своето – ухилил се Калоян, докато вещо опитвал съдържанието на една от бутилките.