![Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/4/usmivka-v-polunoshch-plen-cikl-2013-g-download.jpg)
Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]
- Автор: Майналовски Сибин
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- ISBN: 9789548628792
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]». Краткое содержание книги:
– Оптимистка е, трябва да ѝ го призная – кимна Били Зеленчука.
Внезапно вещицата атакува. За няколко ужасяващи частици от секундата ми се стори, че тримата са обречени: толкова страховито изглеждаше отровнозеленият ураган, който се стовари върху тях. Косите им лумнаха с мъртвешки пламъци, кожата на ръцете им започна да се топи и да пада на едри капки плът, от очите им потекоха кървави сълзи, които с отвратително съскане и цвърчене се изпаряваха на мига...
Илюзията обаче не трая дълго. С перфектно отработени и пестеливи движения (всъщност, защо се чудя, тримата бяха работили заедно доста време и, както се казва, си довършваха заклинанията...) Тери, Били и Джони се прегрупираха. Вечният Човек излезе напред, вдигна ръка, на която сияеше аметистовият пръстен, и изкрещя на някакъв странен език. Били и Джонатан застанаха зад него, хванаха се за ръце, измърмориха на свой ред нещо, след което рязко разплетоха пръсти. Облакът на вещицата изфиряса моментално. Тримата наобиколиха пишман-магьосницата, която стоеше като истукан, оплетена в ярковиолетовата паяжина, която струеше от пръстена на Тери.
– Ще се заяждаме ли още или вече сме готови да вдигаме заклинания? – миролюбиво попита Били Зеленчука.
Ако погледът на вещицата можеше да убива, от небето точно в този момент щяха да се сипят трупове на дракони. Нямаше обаче какво друго да направи, освен примирено да кимне.
– Чудесно! – похвали я Деветте Пръста. – Хайде сега, мирно и тихо, разваляш заклинанието... и без да ти идват странни идеи, понеже не знам колко дълго ще издържи търпението на Тери.
Роузи изръмжа нещо не твърде културно, влезе в къщичката си, след малко отвори прозореца и хвърли един амулет на земята.
– Нà! Да ви приседне дано!
– Браво! – Били се наведе, вдигна го и го стисна в юмрука си. От ръката му бликна черен пламък, който бързо се превърна в зелен дим и отлетя.
– И да не съм чул за друго подобно нещо, че лошо ти се пише – изръмжа Тери с характерното си благо настроение. Роузи го поздрави с вдигнат съсухрен среден пръст и хлопна кепенците.
– Добре, банда, хайде да скокнем до „Зелената котка“ за една бърза бира! – викна Били с усмивка.
– Да бе... бира... виж, ако е за водка, става – намръщи се Джонатан, докато палеше появилата се изневиделица цигара.
– Е, ако ще пием водка, за какво беше цялата тая разправия днес? – тросна се Тери.
– За чест и слава, учителю... за чест и слава – прегърна го Джонатан през рамо и издуха две кълбета дим в лицето му.
– Добре де, навихте ме. Ама няма да се увличаме, защото помните какво стана последния път, когато се напихме тримата...
– Всички помнят – потръпна Били. След което явно се сети за нещо и се ухили: – Началство, ти научи ли белота най-накрая или още те бият като трол – елфи?
– Ти да мълчиш... хм... патенце – затапи го Тери, обърна се към нас (толкова бяхме се захласнали, че бяхме забравили да излезем от храстчето) и подвикна:
– Хайде, младежи! Напред към „Котката“! Бирите са от вас!