Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]

– Глупости ми говориш! – прекъснал го Били, опитвайки се да разчете надписа върху каците. – Вижте, тук пише „Императору Михаилу7 от благодарного Крума“. Нашето момче не е къркал отровата, а я е продавал на врага! Очевидно обаче някой от рода на вещицата е заделял по нещо настрани... и ето как се е появило това скривалище...

– Може и да си прав, Били, но важно е едно: това, което изпих току-що, е най-добрият коняк, който съм кусвал през живота си – обадил се Калоян. – А, повярвай ми, изречено от моята уста, това означава много!

Всички закимали знак на съгласие. Щом работата опирала до алкохол, нямало по-вещ от Калоян.

– И сега какво правим ? – зачесал се по главата Малкия Гошо.

– Ай стига пък ти с тия катаджийски приказки! – ядосал се бай Йовчо. – Работата е ясна: или ги предаваме на държавата и си взимаме процентчето като награда, или...

– Аз предлагам „или“ – вдигнал плахо ръка Танас.

Клубът на Отчаяните Съпрузи изпитателно се взрял в Били Зеленчука.

– Ако ги върнем, ще ги изкъркат депутати и министри... – след кратък размисъл изрекъл Били. – А от това, което сте ми разправяли за вашата държава, мисля, че вече са се наяли и напили достатъчно.

– „Амин“ ще викна аз на туй, друже! – ухилил се Калоян.

– В такъв случай планът е следният: мòмци, хващаме се за ръчички и правим едно хубавко заклинание за телепортация на всички тия благинки в мазето на „Бръснатата жаба“. Калояне, ти си отговорен за тях! Няма да поиш сульо и пульо с тази амброзия – това си е за нас. Мисля, че си го заслужихме.

– Ама, Били, тук има сигурно хиляди тонове пиене... – обадил се плахо бай Йовчо.