Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]

Гадината се разтвори в потока пътници, които бързаха към прясно построения до въпросната спирка мол. Дълго време никой не смееше да наруши тишината, която изведнъж бе погълнала вагона.

– Мамка му и юрисдикция! – изплю се на пода след десетинаминутно мълчание бабата от „Самоубийства“.

– Тц, мамка му и разузнаване! – контрира чичката.

– Да бе, в тия дни човек и на себе си не може да има доверие... –

Смъртта остана безмълвна. Докато колегите ѝ се джафкаха помежду си, тя се опитваше да прогони спомена за X-74-01-J... по дяволите – за Тери Сторн.

А също така и за жеста, който магьосникът бе направил малко преди да изчезне в тълпата обикновени люде в метрото.

Същият онзи жест, който свалячите използваха от изобретяването на телефона насам.

Свит юмрук, изпънати палец и кутре, сочещи към устата и ухото.

„Обади ми се...“.