Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]

– Ама стига си ми пил от водката! – разсърди се Тери Сторн. – Знаеш ли колко ми струва контрабандата тук?

– Не е като да не можеш да излезеш и да си напазаруваш на нормални цени – весело отвърна Деветте Пръста и прибра бутилката. – Момчета, май ми е ясна работата. Тери, искаш ли да се поразходим до Вирна?

– И какво ще дирим там? – попитахме всички в един глас.

– Е, хайде сега, ясно е като бял ден – бирата ви е прокълната от Роузи, вещицата на Вирна...

– Как пък ти хрумна това?

– Елементарно, чада мои – театрално се поклони Джонатан. – Роузи е единствената вещица, която практикува по това време на годината. Мириам е с отнет лиценз, Стела е на сватбено пътешествие из Висящите Светове, Мария е тук, в Минас Пандиз, заради едно недоразумение, включващо джудже в кома, камшици и виагра... абе разбрахте за какво става дума. Заклинанието за негодност се използва единствено от вещици: ако бяха вещерите на Югозапада, бирата щеше да се превърне в мед, ако бяха агромаговете от Острова на Дъжда, щеше да се преобрази обратно на хмел и така нататък. Следователно...

– Следователно намираме Роузи, принуждаваме я да обърне магията наопаки и всички са щастливи, доволни и напоени – прекъсна го Тери. – А за какво съм ти аз?

– Ами нали знаеш, че не обичам много да се забърквам с вещици. Непредсказуеми са като плужек, държащ жезъла на Мерлин. Така че ако случайно нещата тръгнат в погрешната посока, няма да е зле евентуално да си наблизо. А и една разходка ще ти се отрази добре – направо си се сраснал с тази килия...

– Добре де, едвам ме нави! – измърмори Тери и се протегна с наслаждение. – Отдавна не съм изпълнявал поръчки за селяни...

Майки понечи да възрази срещу това определение, но успях навреме да го ръгна в ребрата. Не му беше сега времето да влизаме в гражданско-селски диспути.

– А как ще стигнем до Вирна? – запитах вместо това аз. – И по-интересният въпрос: няма ли да има... м-м-м... проблем с това, че си затворник?

– Тези идиоти не могат да ми попречат да изляза оттук, ако ще и Белия Съвет да свикат – изкриви уста презрително Тери и кимна на Джонатан. Двамата се уловиха за ръце и с половин глас изрекоха нещо дълго, звучащо внушително и очевидно магическо. Неизвестно откъде в килията се изви ледена вихрушка, която ни зашлеви през лицата така, че очите ни се насълзиха. Не след дълго осъзнахме, че вече сме в блатата на Вирна, наоколо няма и помен от Минас Пандиз, а двамата магове крачат напред усмихнати и изясняват кого повече го мързи.

Щом наближихме къщичката на вещицата, двамата с Майки благоразумно решихме да поизостанем. Всеизвестен е фактът, че когато лица с магически умения си мерят... жезлите... е по-добре да си встрани, за да не опереш пешкира по случайност. Тери и Джонатан обаче най-невъзмутимо се приближиха и захлопаха по вратата.

– Роузи! Отваряй веднага! Знаем, че си вътре, не се прави на ощипана госпожица!