Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Проведохме бърз разговор в коридора, по време на който разбрах, че Жан Жак всъщност не е швейцарец, а французин, временно назаем от парижкия клон на банката. Нещата се навързваха. После той дяволски ме впечатли с изявлението, че се чувства неудобно от присъствието на Гари Камински, но тъй като именно той, Гари, е инициирал срещата, нямало начин да бъде избегнато. Предложи да докараме нещата до определена точка и да се срещнем насаме или по-късно, или на другия ден. Казах му, че и аз съм възнамерявал да дам на срещата негативен развой по същата причина. Той сви устни и кимна одобрително, сякаш за да каже: „Не е зле!“ Дори не си направих труда да погледна към Дани. Сигурен бях, че е впечатлен.
Жан Жак ни съпроводи до конферентна зала, която приличаше по-скоро на пушалня в мъжки клуб. Около дълга стъклена заседателна маса седяха шест швейцарски жабара, до един облечени делово. Всеки жабар държеше запалена цигара или в ръка, или в пепелника пред себе си. Стаята бе изпълнена с огромен облак дим.
Там беше и Камински. Седеше сред жабарите с отвратителното си тупе, положено на черепа му като някакво мъртво животно. Дебелото му обло лице бе така мазно ухилено, че ми се прищя да го млатна. За миг се поколебах дали да не го помоля да напусне залата, но реших да не го правя. По-добре да присъства на срещата и да чуе със собствените си уши, че съм решил да не правя бизнес в Швейцария.
След няколко минути общи приказки казах:
— Любопитен съм да науча какво представляват вашите закони за банковата тайна. Чувал съм доста противоречиви неща от щатските юристи. При какви обстоятелства бихте сътрудничили на американското правителство?
Камински отвърна:
— Това е най-голямото предимство на правенето на бизнес в…
— Гари — прекъснах го мигновено, — ако ме интересуваше шибаното ти мнение по темата… — успях някак си да се спра, предвид факта, че швейцарските роботи надали биха одобрили обичайните ми изразни средства. И добавих скромно: — Моля да ме извините. Щях да ти го поискам още в Ню Йорк, Гари.
Жабарите се нахилиха и закимаха глави. Неизказаното им послание гласеше: „Да-а, тоя Камински е точно толкова тъп, колкото изглежда.“ Аз обаче се опитах да мисля с няколко хода напред. Очевидно Камински ще прибере някакъв вид комисионна, ако завъртя бизнес с банката. Иначе защо ще се напъва толкова да ме успокоява? Първоначално го смятах за поредния тъпунгер, който се пъне да се изкара спец по някакъв мъгляв въпрос. На Уолстрийт беше фрашкано с такива. Дилетанти ги наричаха. Сега вече наистина се убедих, че подбудите му са финансови. Но ако някой ден действително отворя сметка в банката, Камински веднага ще разбере, щом му преведат комисионната. А това ще е сериозен проблем.
Сякаш четеше мислите ми, Жан Жак каза:
— Господин Камински винаги избързва да изразява мнение по подобни въпроси. Намирам това за доста странно, като се има предвид, че той нито печели, нито губи каквото и да било от вашето решение. Вече му бе изплатена малка комисионна само за това, че ви доведе тук. Независимо дали ще решите да ползвате услугите на нашата банка, или не, това по никакъв начин няма да се отрази на джоба на господин Камински.
Кимнах с разбиране. Направи ми впечатление, че Сорел не говори в условно наклонение. Владееше английския език до съвършенство заедно с идиомите и всичко останало.
А Сорел продължи:
— Но да отговоря на въпроса ви: швейцарското правителство ще сътрудничи на американското правителство, единствено ако разследваното престъпление се смята за престъпление и в Швейцария. Например, в Швейцария няма закон, засягащ избягването на данъци. Така че ако бъдем помолени от правителството на Съединените щати да сътрудничим в тази насока, ние няма да приемем.
— Господин Сорел е напълно прав — намеси се вицепрезидентът на банката — дребен слабоват жабар с очилца, чието име беше Пиер еди-кой си. — Ние не питаем особено топли чувства към вашето правителство. Дано това не ви обижда. Но е факт, че сътрудничим, само когато става дума за углавно престъпление.